"Нека си останем приятели"

Почти всички връзки в един момент приключват с раздяла. С бившия/бившата имате общи спомени, навици, познавате се в детайли и се изисква усилие да оставите всичко това на заден план и да продължите напред. Но някъде по средата на всичко това се промъква израза: „Нека си останем приятели".

Може ли наистина да бъдете приятели с бившия/бившата? Нужно ли е?

Зоната на комфорт

Човешките взаимоотношения щяха да са много прости и лесни, ако хората приключваха винаги връзките си по взаимно съгласие. Уви, по-честият случай е този, в който единият разбива сърцето на другия. Вторият стои и ближе рани седмици, понякога месеци и дори години.

А този, който е разбил сърцето му, не иска да се чувства като гадняра и просто казва: „Проблемът не е в теб, в мен е. Искаш ли да си останем приятели?". Този „жест" от страна на сърцеразбивача не цели нищо друго, освен да намали чувството му на вина.

Егоизмът

С тези думи сърцеразбивачът не само че иска да се почувства по-добре, а и да запази бившия си любим/любима като част от живота си. Ей така, за всеки случай!

Тези егоистични подбуди ескалират до положение, в което нараненият само се гърчи, получавайки честитки и смс-и за празници и други поводи от сърцеразбивача, които са част от „приятелството" и нещо съвсем нормално за втория.

Ако вие сте човекът с разбитото сърце, смятате ли, че може да си причините това и да сте приятели със сърцеразбивача? НЕ!

Бившите трябва да си останат бивши, защото:

Сте се виждали голи

Има случаи, в които се случва да правите случаен секс със приятел и те рано или късно носят своите последици. Приемете, че няма как да имате същите отношения и усещания към човек, след като сте били интимни с него. Ако пък интимността е била споделяна многократно и за дълго време, то спомените за този период се отключват непрекъснато – усещането на парфюма ѝ/му ви навява едни чувства или пък като чуете някоя песен, неволно се сещате, че това е „вашата песен".

Колкото и дебелокожи да сте, няма как да гледате на човека отсреща, след като сте допирали голата си кожа до неговата и сте преживели горещи моменти на екстаз

Не можете да си имате доверие

Доста садистично е да застанете пред експоловинката ѝ да му/ѝ разкажете за горещата среща, която планирате довечера... или, че сияете толкова много, защото новият/новата направо ви побърква от щастие и никога не сте обичали толкова някой друг/друга. Дори и да сте разделени от дълго време, някак си биете по егото на другия човек и се получава конфузна ситуация. От едната страна винаги ще стои някаква горчивина, след подобни споделени мисли.

Ревността влиза обратно в играта

Там, където има горчилка, има и ревност. И истината е, че едва ли можете да кажете с чисто сърце, че сте „искрено и безкрайно щастливи" за експоловинката си, която е намерила любовта в други обятия.

Страстта все още я има

Дори връзката ви да е била разяждана от хиляди проблеми, химията не се подчинява на разума. И често дори и след раздялата и двете страни са готови отново да правят секс. Не случайно повечето хора споделят, че им е много лесно да звъннат на бившия/бившата си „за един секс" и не изпитват грам смущение да го направят. Някои дори са директни, все едно ви канят на кафе.

И тъй като тук говорим за приятелство, сексът не е част от него. Сърцеразбивачът може и да е ок с тази форма на общуване, но раненият се връща светлинни години назад – точно до болния до момента след раздялата.

Да продължиш напред

Да продължите напред след нежелана раздяла е достатъчно трудно, за да допускате човека, който ви е наранил, наоколо. Инстинктът подтиква да се отървете от всички спомени и вещи от него, така че разговорите по приятелски са невъзможни. Не си и помисляйте, че ако той/тя се навърта около вас, ще имате шанс да си го/върнете. А и най-вероятно ще намирате начин да демонстрирате колко сте наранени или да натяквате. Защо трябва да удължавате агонията си?

„Очи, които не се виждат, се забравят" - да! Минава време и се забравят. Всичко друго е загуба на време!

Някои успяват след години да преодолеят болката и гнева си и отново се срещат с бившите си. Но тази среща не е, за да търсят приятел, а едно голямо „надцакване" кой е успял да се справи с живота след разделянето ви по-добре. И къде остава приятелството тогава?