Лъжата е морално неприемлива и все пак съвсем нормална. Ние сме програмирани да лъжем при самозащита, от егоизъм и понякога дори от алтруизъм и нежелание да нараним другия.
В определена възраст научаваме, че лъжата не е хубаво нещо и се опитваме да не лъжем „на едро", за да не нараним някого. При патологичните лъжци обаче това копче за автоцензура не съществува и е опасно да попаднете в компанията им или в техния капан.