Провокирана от наскорошните задни мисли на колегата и като активен застъпник на движението „Задникът е център на женския сексапил“ (пак той) се замислих за пляскането.
Не мога да разбера защо в болшинството медии, ориентирани към дамската аудитория (женски вестник звучи малко като женската на вестника), жената се представя като същество, което след като е изплело няколко чорапа и е плакало на поредния „Перлен“ епизод, решава да чака своя любим в спалнята, обсипана с цветя и рози/ розови цветчета/ цветни рози или както там предпочитате, на музикалния съпровод на „Дъ Бест оф Хулио Иглесиас“, с идеята, че той ще се прибере, ще я обгърне и ще я обладае нежно.
Мили хора, тези вече ги няма.
А и познавайки жените достатъчно отблизо, дълбоко ме съмнява, че някога изобщо е имало (поне в този толкова клиширан вид).
Мъжете мислели за секс на всеки 9 секунди, мъжете гледали порно и зяпали всяка дългокрака (дупеизявена или гърдеста) мадама по улицата?
Е, колко от вас, мили дами, не правят същото (като заместим дългокраката мадама с готин пич)?
Жената е точно толкова сексуална, палава и готова на експерименти в леглото, колкото е и мъжът.
Затова, с чиста съвест може да се твърди, че много дами, притежателки на малки или по-пищни задници, обичат да ги пошляпват.
За някои може ще бъде изненада, но това изобщо не е чисто мъжки фетиш, както винаги досега се е твърдяло.
Естествено, много мъже го обичат и правят с удоволствие, но признайте, че ако ответната страна не го приемаше с радост, този чуден акт на човешката сексуалност просто нямаше да бъде факт.
В противен случай фокусът се измества от насладата към малтретирането, което е далеч извън полето на настоящата статия.
Откъде идва всичко?
Трудно би могло да се каже. Предполагам, че е следствие и проява на първопричинния фетиш „Доминиране/ подчинение“, под влияние на който, жената влиза в ролята на малката палава Лолитка, която е била непослушна и трябва да бъде смъмрена от своето татенце (не въртете очи, това е доказано състояние).
Много по-семплото обяснение е, че мъжете просто обичат да усещат женското дупе в ръцете си и това е начин, по който изявяват своята „привързаност“ към него.
Жените пък нямат нищо против, дори им е приятно, че партньорите им засвидетелстват своята „обич" към тази важна част от женската анатомия.
Може би, усещането при всеки е индивидуално и колкото и психологически групи да се формират, обособяването в сегменти на любителите на пляскането би било невъзможно.
И така, оказа се, че каквито и да са причините, понякога няма нищо по-хубаво от едно хубаво шляпване.
Но не забравяйте, все пак жената е нежно създание (дори и понякога да дава точно обратните индикации).
Затова то (пляскането) трябва да е замислено с обич и да бъде направено с чувство.
А ако ви е срам – нека си остане вашата малка непослушна тайна.
*Hanky Panky - Палав израз на англ.ез., нарицателно за всякакви дяволити игрички в леглото; Spank – анг. ез. - пляскам