Както вече установихме, мъжете са еволюционно предразположени да се перчат и да поемат всякакъв риск, дори да залагат живота си, за да привлекат женското внимание.
Сега американски учени се поразровиха по темата и заключиха, че всъщност това е и причината животът на мъжете да е по-кратък от този на жените в практически всички страни по света.
Моногамията и икономическото равенство обаче могат да противодействат на тази черта, като гарантират на мъжете, че ще получат все пак някакъв секс.
Резултатите от изследването, обединило данни за 70 държави, са публикувани в сп. "Еволюционна психология". Негов автор е Даниъл Крюгер от университета на Мичиган.
Най-важното в еволюцията е гените ти да бъдат предадени на следващото поколение. От репродуктивна гледна точка, мъжете имат по-малко да губят от жените, ако рискуват.
След като веднъж е създал дете, смъртта на мъжа не е фатална за наследника му, макар и за социалния успех на детето да е добре баща му да участва в отглеждането му.
Детето обаче може да се окаже в смъртна опасност, ако остане без майка, особено в развиващите се страни.
Затова жените са еволюирали така, че да избягват рисковото поведение, а мъжете се стремят да направят впечатление на дамите, особено на красивите, като поемат рискове, каквито те избягват.
Господата знаят подсъзнателно, че жените заради по-голямото физическо участие в раждането и гледането на децата, харесват мъже, които могат да осигурят прехраната.
Външна проява за това е социалното положение.
В процеса на еволюцията мъжете са прибягвали до насилие, демонстрация на физическа сила и ловкост и други форми на рискове не само за да се сдобият със социален статут, но и да го демонстрират.
Тази тактика, освен кредитните карти и красноречието, още продължава да се използва инстинктивно от съвременните мъже, за да изместят съперниците и да привличат жените.
Върху това рисково поведение, а оттук и върху продължителността на живота на мъжете, влияе икономическата обстановка, установи Даниъл Крюгер.
Сравнявайки 70 държави, той разгледа културните фактори, които изострят сексуалното съперничество сред мъжете.
Резултатите показват, че икономическото неравенство и утвърденият мъжки промискуитет се отразяват силно върху продължителността на живота на мъжете, но не и на жените.
В държави като Норвегия, които са сравнително егалитарни, смъртността при мъжете прилича на тази при жените с разлика средно от 4,5 години.
В държави като Колумбия и в по-малка степен САЩ, където има по-значими разлики между богатите и бедните, мъжете живеят по-малко, до известна степен защото се съревновават, независимо дали с насилие или просто с голям стрес, за статут и всичко, което върви с него, включително и секс.
Продъжителността на живота на мъжете в Колумбия и САЩ е средно по-малка със съответно 7,8 и 5,2 години от тази на жените.