Диагноза "зависим от секс"

Терминът „сексуално пристрастен“ се използва, за да се опише определено поведение на човек, който има необичайно силна сексуално влечение или е обсебен от мисълта за секс.

Пристрастените непрекъснато мислят за секс, което и създава затруднения на работното място и проблем с установяването на партьорски взаимоотношения.

Този тип хора, често обвиняват за проблемите си другите. Те категорично отричат зависимостта си.

Секс-зависимите са склонни да поемат излишен риск. Тези хора влизат в най-различни форми на сексуална активност, независимо от опасностите на безразборните интимни контакти.

Ясно е, че подобно поведение крие риск и от емоционални и физически травми.

За много хора подобно пристрастяване може да доведе до извършване на незаконни дейности, като ексхибиционизъм, провеждане на неприлични телефонни разговори, дори и блудство. Не е задължително oбаче всеки пристрастен към секса да демонстрира подобно поведение.

Симптомите, характерни за състоянието са:

- много честа маструбация;

- безразборни афери (извънбрачни връзки);

-  множество или анонимни сексуални партньори – секс за една нощ;

-  непрестанно гледане на порнография;

-  секс без предпазни мерки;

- телефонен или компютърен секс;

-  проституция или ползване услуги на проститутки;

-  ексхибиционизъм;

 - сексуален тормоз;

Като цяло пристрастеният изпитва по-малко удоволствие от сексуалната си активност и не успява да изгради емоционална връзка с интимната си половинка. Освен това, пристрастеният трудно контролира поведението си, въпреки негативните последици, до които води то – финансови, здравни, емоционални и социални.

В повечето случаи засегнатите не признават своята зависимост, а терапията зависи най-вече от осъзнаването на проблема. В много случаи хората стигат до сериозни проблеми като развод, загуба на работа, арест, здравословни проблеми.
Лечението на сексуална зависимост се съсредоточава върху контролиране на поведението и оказване помощ на пристрастения да създаде и развие нормален и здравословен сексуален живот.

Методите на терапия включват обучение, относно нормалната сексуалност, индивидуални дискусии, както и семейни терапии. В някои случаи се предлагат и медикаменти. Първата стъпка обаче е осъзнаването и приемането на проблема като такъв.

Oще здравни новини в Puls.bg