Животът неминуемо ни учи на своята многоизмеримост постоянно. Първо срещаме любовта като безусловна даденост да растем щастливо и опознаваме света, после ни потапя в трепетните вълнения заради блясъка на две очи...
Понякога се лутаме от една в друга крайност. Така излезли от невинността на детството се втурваме алчно да изпитваме всяка наслада, която може да ни дари отдаването на другия. Не след дълго обаче разбираме, че сексът не е любовта, от която се нуждаем и може би го отхвърляме в представите си за подходящия партньор – който може да носи отговорност, умее да гради, уважава ни... И забравяме, че ние не сме само ума, тялото или чувството, а всичко в една неразделима съвкупност.