Новата мода, свързана със сексуалната революция през 60-те години на миналия век, не се дължи на противозачатъчните хапчета, а на пеницилина. Благодарение на широкото използване на антибиотици, случаите на сифилис намалели с почти 100%. Това дава възможност да се намалят рисковите сексуални контакти.
Този аргумент поддържа доктор Андрю Франсис, икономист от Университета Емъри в САЩ. Според него сексуалната революция може би е започнала десет години по-рано, веднага след появата на пеницилина. Андрю Франсис смята, че 50-те години на миналия век не са били толкова "невинни", колкото всички си мислят.
Изглежда общоприетата теория, че противозачатъчното хапче дава сексуална увереност на хората, всъщност ще се окаже невярна. Според икономиста не женското хапче, а пеницилинът и неговото действие върху сифилиса ,отприщват сексуалното настроение у хората през миналия век.
Сифилисът достига своя връх в САЩ през 1939 година, когато заради болестта умират 20 000 души. Доктор Франсис определя сифилиса като СПИН-а на периода 1930-1940 година, пише вестник Daily Mail. В своя доклад той дава доказателства за това как намаляването на страха от сифилис засяга сексуалното поведение на младите хора.
За да потвърди теорията си доктор Франсис анализира данни от 1939 година до 1970 година, черпейки информация от държавни и федерални здравни агенции. За изследването си икономистът избира три мерки на сексуално поведение: нелегални аборти, забременяване от млади жени и честота на разпространение на гонореята. Веднага след като бил отбелязан спад в случаите на сифилис, останалите три мерки се повишили.
Пеницилинът се открива през 1928 година, но влиза в употреба едва през 1941 година. Тъй като по време на Втората световна война рискът войниците да се заразят с полово-предавани болести ескалира, лекарството влиза в употреба, най-вече за лечение на сифилис. Веднага след войната пеницилинът става широко разпространен сред цялото население.