Разтърсващата книга на Илай

Земята след края на света.

Изпепеляващо слънце и изпепелени градове.

Разменните монети са водата, мокрите кърпички и собствения живот.

Като в „Лудия Макс“, но без битката за бензин, защото той вече не е нужен.

Началото на „Книгата на Илай“ е тежко и откровено – след следващата война няма да е останало много от хората.

Но все пак ще е останало и всички отново ще продължат да търсят щастието – чрез власт, чрез измама или чрез дълъг, дълъг преход, водени от невидима сила.

Всеки ще пази собствените си съкровища – пещера с неизчерпаема вода, сапунче или книга.

Едните ще убиват другите, за да се доберат до притежанията им, без да разбират че искането на притежаваното от другия е довело до този край.

Искането не само на материалното, но и на духовното – да поискаш да отнемеш нечия вяра е достатъчен повод за избухване на война.

Важното е после да се намери някой, който да запази и продължи да разпространява учението правилно – за да прави добро,а не за да печели власт.

„Книгата на Илай“ заслужава много повече да е филм на филмите най-малкото заради това, че те кара да помислиш.

Дензъл Уошингътн и Гари Олдмън влизат в старата битка на доброто и злото, придвижвайки се бавно през постапокалиптичните Щати, искайки една книга...

Програма на кината