Аз, бLогинята

„Винаги съм била там – в този сън в сън, в постоянното съмнение, че това, което ми се случва, не ми се случва, а го сънувам, с постоянното убеждение, че привидното е измислено от мен, от подсъзнанието ми, че аз съм създадена от себе си и от никого другиго, автор на собственото си безумие и всички участници в него, хора с имена и лица, които не съм сигурна, че са техни, по-скоро те са играчи в някаква игра без правила, в която непрекъснато конструираш, велик архитект на безкрайното търсене, лутане, незадоволим създател на пропасти и препятствия за преодоляване, а някъде дълбоко, дълбоко в подсъзнанието, там, където е адът, от който няма връщане, отново лежи нещо измислено от мен, неслучило се, никога неизживявано, но достатъчно болезнено, за да бъде повод да създавам сън след сън, в който един живот да се наслагва върху друг, докато картината стане нечетима.

Уау, написах най-дългото си изречение.

Реалността винаги е под въпрос.

Никога няма да повярвам, че живея“

Откъс от „Аз, бLогинята“ на Милена Фучеджиева

- - -

Тази книга е мост между Америка и България. Всичко в нея е субективна истина, понякога грозна, понякога тъжно красива. Тя разказва за живота на една българка опитваща се да разбере къде е, коя е и защо е.

Самата Милена за книгата, в блога, от който всъщност тръгва всичко

- - -

Милена Фучеджиева е родена в София. Завършва актьорско майсторство, а след това и кинорежисура в НАТФИЗ. През 90-те години режесира два късометражни документални филма – „Местни новини“ (1989) и „Без жал“ (1990) - участвал във фестивала за документално кино в Клермон Феран, Франция. Пиесите ѝ „Дзен-порно” (2002) и „Криза“ (2003) жънат завиден успех не само в родината ѝ, но и в САЩ.

През 1990 г. напуска България, а от 1993 г. насам се установява в Лос Анжелис, където работи като мениджър на магазин за бижута. Автор е на няколко книги, сборници с есета и разкази, час от които посветени на Америка, както и на множество статии за авторитетни български периодични издания.

Издава изд. Ентусиаст