Лечителски тайни на древния медик Амирдовлат Амасиаци

„Ненужно за невежи" е идеалният начин да следваме здравословните препоръки на древността. Неин автор е арменският и универсален лекар Амирдовлат Амасиаци, живял през XV век.

Още в началото на книгата Амасиаци съветва: „И знай, че всичко, което е създадено в света от Твореца Бог, е разделено на три групи вещества: или храна, или лекарство, което може да бъде полезно за тялото, или отрова, което причинява вреда, променя природата на човешкото тяло и го убива."

Амасиаци живял през XV век и се радвал на огромна популярност, а славата му на изкусен и мъдър лечител се е носела из цялата Османска империя. Любопитно е да се знае, че Амасиаци започва да пише своя шедьовър, фундаменталния си научен труд „Ненужно за невежи", в град Пловдив.

След четири години къртовски труд, книгата най-сетне е завършена и се превръща в един от безценните медицински учебници на отминалата епоха.

Съвременната медицина е получила безценно наследство от предците ни, които са създали огромно количество литература на различни езици. Но за съжаление интересът към това съкровище е твърде ограничен и се проявява предимно от неспециалисти.

Не са редки случаите, в които срещаме неодобрително отношение към средновековната медицина, към лечебните й средства и начините на тяхното прилагане. А всъщност съвсем не е случайно, че днес разполагаме с цял арсенал от хранителни продукти и подправки, наследени през вековете.

Мъдрите лекари и лечители от древността чрез прецизен подбор, дългогодишни опити, наблюдения и заключения, са постигнали умението напълно грамотно да подбират нужните растения и хранителни продукти, за да попълнят енергийния баланс на човешкото тяло.

Блестящ пример за това е Аюрведата, древноиндийско учение за съвършеното здраве. Принципите на Аюрведата като система от познания са насочени към опазване на живота – здравословни навици и терапия не само на тялото, но и на психиката, взаимоотношенията и духа.

В древните книги няма подробното описание на болестите в съвременния смисъл на понятието. Древните лечители притежавали познания за индивидуалната природа на болния – определят ги като „студена", „гореща" и „умерена" природа, като по същия ред са класифицирали и природата на лечебните средства.

Но първо са определяли от какъв вид е природата на болестта, а след това са препоръчвали лекарство от подходящата природа. Нека не забравяме, че до преди един век в основата на цялата фармакология са били натуралните лечебни средства.

Древната литература се отличава от съвременната и с езиковата си структура, което също отдалечава лечебните понятия от нас.

Българското издание на „Ненужно за невежи" на Амасиаци се придържа към стила и изказа на първообраза, за да изглежда максимално автентично. В него са включени 100-те най-жизнено важни лечебни растения, които могат да се открият и у нас.

Това прави „Ненужно за невежи" ценен енциклопедичен справочник, който никога няма да изгуби здравословните си качества!