Всички сме родени, за  да бъдем щастливи

Кристиан Боарон е един от авторите, които най-добре съумяват да обяснят изключително важната разлика между удоволствие и щастие– две уж родствени понятия, които, без да си противоречат, все пак в никакъв случай не могат да се приемат като равнопоставени, както обикновено се прави. Представата, че щастието се състои от безкрайна поредица от приятни усещания, прилича по-скоро на рецепта за пълно изтощение, отколкото на щастие. Както се казва в една индийска поговорка: удоволствието, е само сянката на щастието. То е рожба на приятни сетивни, естетични или интелектуални стимули. Усещането за потъване в блаженство зависи от обстоятелствата, от мястото, от невероятния момент. Друга важна характеристика на удоволствието е, че то е лично преживяване, съсредоточено е върху Аз-а, поради което лесно може да попадне в плен на егоцентризма и да влезе в конфликт с благоденствието на другите. Можем да изпитваме удоволствие във вреда на околните, но няма как да извлечем щастие от такова удоволствие. То може да се съчетае със злоба, с насилие, с гордост, с алчност и други състояния на ума, които са несъвместими с истинското щастие.