Омъжи се и се подчини

В ерата на компютрите печатните издания все повече губят силата си... и не съвсем. Вестниците може и да са заместени от електронните си издания, ала книгите все още успяват да провокират истински бум. Вземете например романът „Петдесет нюанса сиво“ – той предизвика истинска революция в Америка, а и в световен мащаб. В Италия също се роди един феномен, в който се коментира женското подчинение, но не само в сексуален аспект, а във всякакъв.

Ако сте с феминистични възгледи, то вероятно тази книга ще ви се стори обидна. И да не сте – тя си е истински „шамар“ за съвременната градска жена на 21 век.

Името на книгата е „Casate y se sumisa“, което в буквален превод означава „Омъжи се и се подчини“. Макар творбата да провокира доста противоречиви коментари, тя се превърна в истински бестселър в Испания и Италия. Неин автор е Констанца Мириано и според нея жените трябва да са „послушни“ и да се подчиняват на съпрузите си .

В наръчника за младоженки може да срещнете следните изречения: „Вярно е, вие не сте опитен готвач или перфектна домакиня. Какъв е проблемът, ако съпругът ви ви го каже в прав текст? Отговорете му, че е прав и че ще се научите. Виждайки колко сте мила и какво желание имате да се промените, той също ще се промени“.

Честно? Само че ако не се промени, а се превърне в един вечно искащ и изискващ мъж, на когото да се подчинявате? Констанца не коментира такава вероятност, ала ако трябва да бъдем искрени, хората не се променят току-така. Всъщност, както знаем, мъжете почти никога не се променят!

Една от другите „мъдрости“ в книгата казва следното: „Ако правите само това, което е правилно за вас, то вие не сте омъжена за мъж, а за себе си. Вместо да правите каквото искате, по-добре му се подчинете“.

Думата подчинение сама по себе си противоречи на цялата концепция за равноправието между половете, за която се борим от векове. Ето защо и книгата успя да ядоса доста хора, политици и обществени дейци в двете държави. Читателите също не останаха безразлични и макар да я изчетоха от корица до корица, масово не са съгласни с нея. Един от коментарите на критици в Amazon е следният: „Тази книга е истинска обида и крачка назад в борбата за равноправието на жените с мъжете“. Читателите на творбата са силно вбесени и от факта, че авторът на подобен труд е именно жена!

Констанца (43) е ревностна католичка с четири деца. Тя не вижда нищо нередно в книгата си и дори разкрива, че в нея се следват правилата на Свети Пол. В интервю пред Huffington Post Мириано обясни, че писанието ѝ се позовава на наблюденията ѝ за щастлив брак, черпени от собствен опит и този на нейните приятелки.

Констанца заяви, че когато за пръв път книгата ѝ е била публикувана в Италия през 2011, тя е била приета много добре и не разбира срещу какво се бунтуват испанките.

„Никога не съм казвала, че жените трябва да се омъжват. Казах, че някои жени, мои приятелки, трябва да се омъжат (и повечето вече са омъжени), защото за тях бракът е начин да постигнат щастие.

Мъжете и жените според мен изпитват някаква празнота, която се запълва само когато се отдадат напълно на другия. Това е начинът да постигнат щастие“, защити труда си авторката.

Що се отнася до подчинението, което проповядва и което провокира критика и неодобрение у масата представителки на нежния пол, Констанца сподели следното: „Подчинението е начин да създадеш пространство, за да приемеш, да бъдеш солидна основа като колона на катедрала. Разбира се, подчинявайки се, може да бъдеш и щастлив. Защото мъжът е съблазнен от красотата на жената, възможността да я защитава, да я направи майка. И тогава може да победи своя мъжки егоцентризъм и себичност“.

Според книгата „ние (жените) обичаме унижението, защото то води до нещо по-добро“. Самата дума унижение обаче, някак си не се вписва с думата себеуважение. А ако човек не се обича и уважава, той няма как да бъде добър със себе си и с другите. Той няма как да обича и уважава другите... освен ако уважението не е изкуствено провокирано от страх, постигнат чрез насилие.

Констанца категорично отрича да намеква за каквото и да било физическо насилие. Тя заяви, че думата „подчинение“ не е мръсна и грозна, защото в противен случай трябвало да се изгорят всички Библии.

Но ако се замислим, физическото насилие по-болезнено ли е от психическото? Ако предадеш волята и ума си в ръцете на някой друг, това няма ли да боли? И вие като жени, бихте ли приели да бъдете робини на съпруга си, защото макар и казано по друг начин – унижението, подчинението и отдаването на 100 % те превръщат в роб. Защото тогава губиш себе си!

Жената измина дълъг път, за да бъде възприемана за нещо повече от притурка на мъжа. И тази книга определено не трябва да намира място в библиотеката на една жена от 21 век, не мислите ли?