Бавно. И странно

„Бавно“ на Милан Кундера е странна книга. 

Кратки части, от по две страници, в които се разказват едновременно три истории. 

Общото е, банално ще прозвучи, любовта. А различното – темпото, с което се случва всичко. 

Историята за един рицар, подмамен, също както в „Опасни връзки“ на Шадерло дьо ла Кло, от богата и хитроумна баронеса в будоара й. 

Любовната им история, добре планирана от баронесата, се развива само за една нощ и има своя собствена цел. 

Разликата с любовната история от наши дни е в скоростта, с което се развиват отношенията между героите. 

В средновековната история има много добре премислени думи, „ключове“ към следващия етап от отношенията. 

Ухажването тогава е било издигнато до ранга на изкуство, а любовният акт накрая е бил целта на един дълъг и изпълнен със сладки мъчения път. 

Любовната история от наше време е цинична, светкавична и приключва позорно. 

На заден план се случват още неща, които вероятно ще намерят логичното си място в книгата, ако човек реши да я прочете втори път. 

И за да е пълна какофонията от лица, истории и мисли, Кундера добавя и трета любовна история - своята собствена. 

Дали книгата е интересна? По-скоро да.

На места е накъсана и неясна, на места откровено цинична, изглежда така, сякаш авторът е седнал и започнал да пише първото, което му е хрумнало, но в крайна сметка за упоритите има награда. 

Която обаче идва много, много бавно.