Един млад български автор наскоро бе обрисувал българския народ като „възголям келяв плъшок с хитри очички, остри жълти зъбки и нос, който винаги надушва всичко.
Обичайното за този плъшок би било да не подхваща много работа, да дебне търпеливо всяка възможност за далаверка или да задигне нещо, а нападенията му биха се случвали предимно изотзад.“