Massive Attack, eдин концерт и хиляди послания

Eдна зала, която се пълни все повече с всяка секунда. Mножество групички приятели, всички борещи се за място и за глътка въздух. Температурата се покачва и буквално, и преносно. И лека форма на агресия, типична за "българския фен". Или може би просто инстинкт за съхранение на малкото пространство, от което на пръсти ще видиш любимата си група?Усещането да очакваш  музиканти, които са "най-любими" на всеки присъстващ в залата, е свръхестествено и свръхемоционално. Особено когато за първи път ще свирят на родна територия.Нетърпението ескалира, докато тълпата става все по-гъста и непроходима.Слънчевата светлина все още се прокрадва през малките прозорчета, когато на сцената излиза едно видение с блещукаща маска върху очите и осанка на фея. Martina Topley- Bird, без чийто неземно-кадифен глас Teardrop и Psyche нямаше да са това, което са. "Това парче свиря с перкусиониста си, но него го няма тази вечер и затова го сложих в компютъра си", казва тя.Ситни капчици пот се стичат по челото и по гърба, а пулсът става все по-ускорен. Глътка вода.