The Runaways: Кристен Стюарт, Дакота Фанинг и духът на епохата

Вече сме ви разказвали за The Runaways – американската рок тийн банда от 70-те, заради която светът узнава за Джоан Джет.

Може би сте ги слушали, може би не, но със сигурност ще ви е интересно да узнаете историята им.

Всъщност, това е история, която не се различава кой знае колко от историята на всички големи рок музиканти, които епохата е издигнала в култ: история за бунтарство, мечти за слава, свобода, граничеща със слободия, Дейвид Боуи, леки и не толкова леки наркотици (много наркотици), лъскави клинове, нарисувани звезди по лицето и як рок.

Да, 70-те определено са си били доста интересно време за живеене, до което, за съжаление, можем да се докоснем само на лента.

Това всъщност са правили мнозина, като най-яркия пример, който ще свети като ярка звезда на небосклона на холивудското изкуство определено си остава психоделичния шедьовър на Тери Гилиам с участието на Джони Деп и Бенисио дел Торо „Страх и омраза в Лас Вегас”.

Но сега няма да ви припомняме историята на спортния журналист Раул и неговия приятел (?) Д-р Гонзо, които общо взето се смазват от всякакъв вид наркотици в Града на греха. Сега ще ви разкажем за The Runaway – филмът.

Биографичната история, както вече споменахме, разказва за шеметната съдба на Джоан Джет (Кристен Стюарт), Чери Къри (Дакота Фанинг) и останалите момичета от групата, които обикалят клубовете на Ел Ей, пият, дрогират се, правят секс, без значение с кого и какъв пол е, и които мечтаят да пробият на музикалната сцена, по онова време тотално окупирана от мъже.

Точно като на филм, една вечер те се срещат, запознават се с продуцента си Кен Флоули, който решава, че формирането на момичешка група, за него ще бъде направо като да спечели джакпот и правят мечтата си реалност. Поне на пръв поглед...

Признавам, че никога не съм харесвала Кристен Стюарт като актриса, но ролята й на младата (впоследствие превърнала се в легенда Джоан Джет), за мен се оказа една ужасно приятна изненада.

Джоан определено не е била света вода ненапита, а в жилите й сякаш не тече кръв, а електрически ток – същия, който тече по струните на китарата й (май нейната истинска и единствена любов), и гледайки изпълнението на Кристен, човек напълно го разбира.

И тя, и Дакота Фанинг, която до вчера беше просто сладко русо хлапенце, правят изключително силни и реалистични роли. Да пресъздаваш такива силни и ярки характери, съчетани с обърканите им души; безцелното им бунтарство, съчетано с целта да станат звезди; непорочните им красиви момически очи, въз замъглени от порочната дрога, изобщо не е лесно.

А тези две дами, които асоциираме най-вече с меко казано посредствената тийн историйка „Здрач” се справят с всичко това отлично.

Колкото до самия филм, е, не е най-омагьосващия, правен за епохата, но определено си заслужава да се види: най-малкото заради две-три страхотно знаснети и много въздействащи лесбийски сцени и, заради култовото изпълнение на “Cherry bomb”.

Къде ли? В Дом на киното, неделя, 20 март, 19:00. В рамките на София Филм Фест.