"Роден съм през 1983 г. и израснах, заобиколен и завладян от истории за Втората световна война, пътувания до Източна Европа, накъдето води родословното ми дърво, и музиката и визуалната култура на 90-те.
Баща ми постави молив в ръката ми, още когато бях хлапе, и от тогава не съм го пускал. Точно така започнах да изразявам себе си. По-късно открих режисьори като Вим Вендерс, Елиа Казан, Терънс Малик, Мишел Гондри и Гус ван Сант, художници като Едуард Хопър и Марк Ротко, фотографи като Стивън Шор и Джоел Стърнфелд. Всички те силно повлияха на моите възприятия и усещания...Днес живея между Ню Йорк и Париж, и основно работя като режисьор на различни медийни формати - клипове, филми, 2D и 3D анимации, stop-motion, фотография, илюстрации, рисуване, скулптура, колажи, холограми и т.н.... Всички тези техники, принципно много различни, се обединяват в съзнанието ми, за да материализират моите емоции..."Горестоящите думи принадлежат на мултиталантливия артист Йоан Лемоан (Yoann Lemoine), стоящ зад едни от най-оригиналните визуални произведения (масови, но безспорно качествени), появявали се през последните няколко години. Няколко примера: Taylor Swift - Back to December, Moby - Mistake, Katy Perry - Teenage Dream, както и едно много любопитно видео за френска анти-СПИН кампания, в което главен герой е един самотен разхождащ се пенис.Познат в арт средите най-вече като режисьор и фотограф, той добави към работния си списък си още един съвършено изваян продукт. Написан, изпълнен и режисиран от самия него под красноречивия псевдоним Woodkid. Woodkid - Iron.Или една въздействаща приказка за викинги, изпъстрена с много религиозно-мистични елементи и символи. Участието на Агнес Дийн е приятен бонус към така или иначе ефектния визуален шедьовър, открил вдъхновение дълбоко в душата на артиста.