Подслон: за войната на поколенията

С ръка на сърцето трябва да кажа, че все още не съм гледала нито „Стъпки в пясъка", нито „Love.net", нито „Лора от сутрин до вечер", затова не бих могла да бъда обективна, ако кажа, че „Подслон", кино-дебютът на младия режисьор Драго Шолев, е може би най-добрият български филм, на който родната публика ще стане свидетел тази година (филмът тепърва тръгва по големите екрани, макар че имаше една пред-премиера в рамките на София Филм Фест).

А така ми се иска! Защото „Подслон" определено може да се окачестви като „много добър филм" и то изобщо не само в контекста на българската кинематография, като тези думи, до голяма степен могат да се потвърдят по отличията, които вече си спечели лентата.

На връчването на Наградите на българската филмова академия, филмът завоюва най-ценните призове – за филм на годината, за режисьор на игрален филм, за филмов монтаж и за филмова сценография.

Лентата има отличия от „Златна роза"; София Филм фест; МФФ Братислава; Международен Фестивал на филми от Югоизточна Европа, Лос Анджелис; Международен филмов фестивал в Кипър - CYPRUS FILM DAYS...

„Подслон" стана част и от селекцията на шест от 50-те най-значими фестивали в света според класацията на престижното списание „Върайъти".

Но, стига с халбите, да минем по същество...

Перник. Наши дни. Докато са сменяли телевизионните канали, правили са кьопоолу и са обсъждали политиката, родителите на 12-годишния Радо не са забелязали, че синът им е пораснал.

Една вечер той просто не се прибира, а когато се появява след цели два дена, сякаш от нищото, започва да пее пропагандните лозунги за анархия на пънк-иконите Sex Pistols, Anarchy, Crass и приютява в малката си стаичка, в скромния пост-соц апартамент на родителите си, новите си приятели: надупчените като игленици любители на алкохола, цигарите и борбата за равни права и независимост и „гамени от улицата и наркомани" Тенкса и неговата приятелка.

Бащата на Радо отваря врата, тъкмо прибрал се от местното РПУ, където го е обявил за изчезнал и... забавлението започва.

Недокоснат от станалите така популярни теми за соц-а, пост-соц-а, Преходът и мутрите, „Подслон" е филм на една вечно актуална тема: темата за войната на поколенията.

За борбата за авторитет на старите срещу борбата за свобода на младите, за родителите и техните деца.

Макар и не нова, темата е представена по един уникално забавен начин: диалогът е страхотен, изпълнен с толкова много битови лафове, че няма да можете да си затворите устата oт смях чак до самия край.

Сценографията също е на ниво: от претруфения с вещи, морално остарял апартамент, до страхотните костюми с нашивки и прическите-гребени на малките пънкарчета.

Актьорите – едно голямо браво както на младите Калоян Сирийски, Ирена Христоскова (която играе всъщност момче) и Силвия Гергина, така и на добре познатите ни „родители" Цветан Даскалов и Янина Кашева.

И не на последно място: режисурата – страхотна камера, майсторски заснети сцени, живи цветове.

Но, в крайна сметка, това са само елементи, съставни части, различни качества на един цялостен продукт, който ще ви очарова, грабне и докара до носталгия (едва ли ще се намери човек, който да не се асоциира по някакъв начин с някоя от сцените, някой от лафовете или някоя от ситуациите във филма).

Всичко ни е толкова познато: от разгневения татко, който крещи, облечен в анцуг: „Абе, детенце, ще ни вкараш в болница с майка ти!!!", през същата тази майка, която реже луканка и подканва децата с „Айде де, айде хапнете си, изобщо не я опитахте тая супа...", та чак до невъзмутимото: „Тука пуши ли се?" на Тенкса, вперил нагъл поглед в радовите родители, останали без думи от възмущение.

Лично аз, ви го препоръчвам горещо – в кината от 8 юни.

П.С. Знаете ли кои са най-големите врагове на пънкаря? Вятърът и дъждът.