Музика + анимация = екстатично преживяване

Да определиш кои са най-добрите анимирани клипове на всички времена (или поне на последните 20-30 години) е адски трудно. А пък и изказвания от този сорт са меко казано амбициозни и в крайна сметка, резултатът никак не е обективен.

То е ясно защо. Първо, винаги ще пренебрегнеш един артист за сметка на друг. Второ, все пак всичко е въпрос на вкус, което пък обяснява въпроса с обективността.

Затова не твърдя, че няколко реда по-надолу ви очакват Най-добрите анимирани клипове към песни. По-скоро ще откриете една малка (лична) селекция, която се опитва да покаже изкуството "анимация" в различните й видове. Парчетата, провокирали направата на клиповете, също идват от различни стилове.

Все пак има едно общо нещо между тях, и това, от една страна, е меланхолията, която неизменно те обхваща след лятната еуфория и след слушане/гледане на което и да е от предстоящите творения. От друга, всеки клип разказва история.

Съществува риска да те натъжат, но пък само истинското изкуство докосва, провокира и променя. Създават усещането за паралелна реалност и визуализират по един изкусен начин идеите на едни от най-добрите режисьори и аниматори.

Започвам с един мой изключително любим видео-клип, изобщо.

Него, наистина, или го обичаш, или го отричаш. И всъщност точно толкова крайни са и реакциите, които предизвиква още от появата си през 2003 година.

Става дума за Good Song (гледай го с едно кликване върху линка) на вече несъществуващата брит-банда Blur.

Странната черно-бяла анимация е съвместно дело на известния английски карикатурист David Shrigley и Shynola - група от четирима мега-талантливи визуални артисти от Лондон. Въпреки смесените отзиви, Good Song получи няколко награди, като  McLaren Animation Award.

Следваща спирка е музикалният феномен Moby - разрушаващ всички рамки в музикалния бизнес.

Може би очаквате, че изборът ми е попаднал върху 'Why does my heart feel so bad?', но ще сгрешите. В този случай става дума за Pale Horses - сингъл от най-новия му албум  Wait For Me.

Песента сама по себе си е повече от въздействаща, съчетаваща в себе си тъга и красота, а в комбинация с клипа просто разтапя всичко и всички. Рисунките са дело на самия Moby.

След Moby оставаме на подобна електронно-меланхолична вълна, предизвикана от Royksopp и невероятното им парче Remind Me. Клипът е дело на френското графично студио H5 и те "вкарва" в ежедневието на самотна жена чрез т.нар. инфографики.

Ще освежа обстановката с Gorillaz (зад които стоят бившия вокалист на Blur Damon Albarn и авторът на комикси Jamie Hewlett) и първият им сингъл Clint Eastwood. Не твърдя, че това е най-добрият от серията интригуващи видео-клипове на Горилите, но все пак е този, който постави началото. Режисьори са Jamie Hewlett и Pete Candeland.

В селекция като настоящата просто няма как да не участват мега-хипер-супер уникалните Radiohead, които наистина промениха музиката на този и на миналия век. Но не, няма да гледаме Paranoid Android, която обикновено се включва в подобни класации, а Pyramid Song. Зад анимацията отново стои Shynola, като тук те просто са истински визуални майстори.

The Knife, норвежкото електро-поп (въпреки че е много, ама много трудно да им се "лепне" какъвто и да било музикален етикет) дуо е известно с уникалните вокали на Карин Андерсон и с факта, че отказва да съдейства по всякакъв начин на медиите и на мейнстрийм-течението.

С това става ясно, че от The Knife няма абсолютно никакъв шанс да получиш банално и посредствено музикално-визуално преживяване. Факт, с пълна сила отнасящ се за Marble House. Клипът е дело на Chris Hopewell и използва т.нар. stop-motion анимация.

Време е за нещо с повече китари и живот, като Pearl Jam и култовото Do The Evolution от петия студиен албум на бандата - Yield. Клипът е възложен на Kevin Altieri, известен с работата си върху Batman: The Animated Series. (Р)eволюционно e.

Русокосият маниакално-гениален Sven Väth също е тук.

С абсолютния електронен шедьовър The Beauty and The Beast (който миналата година се сдоби с ремикс на Eric Prydz) от албума му The Harlequin, The Robot and The Ballet-Dancer от далечната 1994 г.

Видеото е със златен статус за електронните фенове от цял свят. Когато излиза преди повече от 15 години, предизвиква реакцията, че е изпреварило времето си. Все пак, това е Sven Väth.

И още едни електронни пионери - Prodigy. Само че с едно от последните им парчета - Warrior's Dance, режисирано от Corin Hardy. Комбинация е от кукловодство и stop-frame анимация и вече е наградено за най-добро музикално видео от Rushes Soho Shorts Film Festival.