Скулптура, керамика и живопис на три гласа

Те наричат себе си тримата тенори, но не пеят. 

Имат богата биография, известни роднини (което не е толкова важно, но пък определя атмосферата) и дълго приятелство.

На 13 януари 2011 година в галерия „Арте“ на ул. „Раковски“ 183 Евгени Йонов, Кирил Якимов и Александър Балкански откриват първата си съвместна изложба, която ще продължи 3 седмици.

Евгени Йонов завършва Художествената Академия специалност „Плакат“ и работи в сферата на графичния и екстериорен дизайн, метална пластика и компютърно генерирани изображения.

Занимава се с реклама, екстремни спортове и лов, прави живопис, предимно в сферата на поп-арта.

Съпруг е на Белослава.

Кирил Якимов е син на известния български архитект Яким Петров, бивш главен архитект на София. Публично е известен като автор на декорите на най-големите телевизионни предавания у нас. Киро е собственик и на едно от най-успешните архитектурни студия за вътрешен дизайн.

Завършил е Художествената Академия, специалност „Стенопис“.

Алесандър Балкански е най-младият художник от известата фамилия Балкански и син на Алис Крайчева.

Завършва Художествената Академия специалност „Графика“. Двете му основни дейности освен живопистта и керамиката, са грижа и работа в полза на децата с увреждания и популяризиране на изкуството на български художници от преди войната.

Всъщност става дума за Слона, Киро и Сандо – вече съвсем не млади, изявени столични бохеми, възпитаници на Художествената академия, които могат да бъдат засечени всеки обед по масите на Чешкия клуб , Архитектите или Кандахар.

„Ние сме от „преходното” поколение на 40-годишните в България, чиято същинска изява, за добро или лошо, започна по масите, а най-важното признание си остава вътре в приятелския кръг.” /Киро/

Извън този тесен кръг е публичната реализация, която и според тримата автори, е най-честно да бъде в сфера, различна от изкуството.

„За да си свободен чрез изкуството си да кажеш каквото , когато и както го искаш без от това да зависи нито самочувствието ти, нито прехраната.” /Сандо/

Но никой от тримата не престава да преживява идеята за „изкуството без цел”, за създаването като чисто удоволствие, без етикети, без комплекси, без ограничения. Така ателиетата им се пълнят със скулптури, живопис и керамика.

Споделят направеното само с приятели и с няколко частни колекционери. И чакат момента, в който ще се почувстват „на мястото си”, за да започнат да излагат публично творбите си.

Обичат да наричат себе си „Тримата тенори“, защото и тримата споделят виждането на Джаксън Полак, че абстрактното изкуство трябва да се възприема като музиката – или го харесваш, или не, но никога не го обясняваш.