Фотореализмът е жанр в изобразителното изкуство, който се базира на фотографии.
Те предоставят необходимата информация, за да се създаде картина, която е толкова реалистична, че реално повече прилича на фотография.
Течението е най-разпространено сред артисти в Щатите в края на 60-те и началото на 70-години на миналия век.
Любопитното течение всъщност произлиза от поп-арта и е своеобразен отговор на абстрактния експресионизъм, навлязъл в САЩ след края на Втората световна война.
Хиперреализмът е жанр в изобразителното изкуство и скулптура, чиито произведения напомнят фотографии с висока резолюция. Хиперреализмът е школа, която намира своите корени именно в движението Фотореализъм.
Терминът се използва основно за независимото арт-движение със същото име, започнало да се разпространява в Европа и Щатите в началото на 21 век.
За разлика от фотореализма, при който основен е статичния близък план, хиперреалистичните артисти наблягат на т.нар. "пространствена динамика" и като цяло използват доста "по-разчупени" похвати.
Те стигат доста по-далеч от фотореалистичните си колеги - например често симулират несъществуващи сцени на социална тематика.
Резултатът продължава да бъде все така озадачаващо реален...
И за да не се почувствате като на лекция по съвременно изкуство в български държавен университет (на които често липсва визуализация...), ви предоставяме няколко много любопитни продукта на хиперреализма. Хипер яки са, наистина.
Автори: Педро Кампос, Роберто Бернарди, Стив Милс, Джейсън де Грааф, Бърт Монрой, Алиса Монкс, Диего Гравинс, Дейвид Джон Касан.