Единственото нещо в тази огромна, необятна вселена, което можем да наречем „константа", без каквито й да е съмнения, това е времето.
Нима има нещо, което е толкова перманентно и толкова... устойчиво?
Всички ние, като се започне от най-малките прашинки и се завърши с огромните галактики, сме еднакво зависими от времето. Еднакво подвластни, еднакво смирени пред него.
Времето разтегля понятията и изкривява възприятията.
Това, което изглежда по един начин в определена времева скорост, променя своята същност до неузнаваемост в друга.
И също така, това което е изглеждало по един начин в определена точка от времето, в друга е променило своя облик до толкова, че се е превърнало в... коренно различно нещо.
Към подобни разсъждения ни подтикна един от най-известните фотографи, които се занимават с фотографиране на природни пейзажи, Terje Sorgjerd, чието последно творение с лека ръка може да се окачестви като едно от най-забележителните и впечатляващи продукти от вида си.
Идеята на Terje е била да проследи промяната на позицията на Млечния път, наблюдаван от Ел Тейде, най-високата планина в Испания.
Резултатът е повече от впечатляващ, а музикалния фон е композицията "Nuvole bianche" на Ludovico Einaudi.