Личен опит: Как да се върна към живота след изневяра?

Преди няколко месеца се разделих с годеника си. Щяхме да се оженим, но разбрах, че ми изневерява. Буквално го хванах на среща с друга. Бях шокирана, ударих му шамар, взех ключовете от апартамента си, в който живеехме заедно, и си тръгнах. Нямах никакво намерение да го виждам повече. Проведохме кратък телефонен разговор, в който да разрешим някои въпроси от съвместното ни съжителство. Това е всичко. Нито дума, никакво съжаление, дори едно „извинявай“. Той бързо се сдоби с нова приятелка. Разбрах, че съм в нездравословна връзка. Вложих емоции, вложих средства, а не получавах нищо в замяна. Постоянната му заетост в работата всъщност се е дължала на любовни връзки. Чувала съм обещания, които никога не се сбъднаха. Опитвах се да разбера защо чувствам, че нещо не е наред. Попитах го директно защо имам това усещане. И всичко свърши с хващането му в изневяра и мълчанието от негова страна. Или по-скоро обяснението, че това е част от човешките отношения. Радвам се, че всичко свърши, но постоянно си мисля – как стана така, че позволих това в живота си? И каква е вероятността отново да изпадна в подобна ситуация? Вече минаха пет месеца и все още превъртам случилото се в главата си. Съжалявам себе си. Самочувствието ми е на кота нула, избягвам хората, отказвам срещи. Не се виждам с приятелите си, не искам да виждат тъжното ми лице и да правят опити да ме развеселяват. Към това се добави и необходимостта да си намеря нова работа заради коронавируса. Почти нямам мотивация. Иска ми се да се събера и да продължа напред, но не се получава.