Всеки човек има шесто чувство, независимо от това дали знае как да го чува или дали всъщност го слуша.
Интуиция, вътрешно усещане, чувствителност, нюх, наречете го както искате, то е факт.Истината е, че ако се вслушвахме по-често в себе си, животът като цяло щеше да е много по-различен. На всеки му се е случвало да усеща едно необяснимо вътрешно гъделичкане, което обикновено наричаме "предчувствие". Колко често се доверяваме на предчувствията си?Не достатъчно често... Иначе защо продължаваме да търсим "правилния" човек, идеалната работа и т.н.? Разбира се, без да пробваме, няма как да бъдем сигурни...Но...Ако забавим темпото (буквално и преносно) и обърнем внимание на интуицията си, тя безпогрешно ще ни насочи, предупреди или помогне да разберем хората и събитията около себе си.Това с пълна сила се отнася и за любовта. Най-вече за любовта, тъй като именно тя ни поставя на върха на света или ни поваля в калта.Сигналите на тялотоИли онова странно чувство, когато вътрешностите ти се преобръщат за части от секундата. Това чувство не "пада" от небето, а е реакция на организма към нещо. Мигновена реакция, по-бърза от мисълта. Следващият път, когато усетите подобен "вътрешен" сигнал, примерно по време на първа среща, обърнете му внимание. Напрегнати сте? Имате топка в стомаха? Изведнъж усещате приток на енергия или пък вълна на щастие?От човека срещу вас е. Последвайте себе си. Не си губете времето. "Защо да не дам шанс?", логиката вероятно ще се обади. В любовта обаче логиката няма място. В истинската любов.Déjà vuИмате чувството, че това вече ви се е случвало? Че със същия човек сте провеждали същия разговор на същото място? Ето, дори логиката не може да го обясни...Преживяването, наречено "дежа ву", колкото и объркващо да е в същността си, дава някакво необяснимо чувство за сигурност, навява мисълта, че сме с точния човек. Че правим точно това, което Вселената очаква от нас...ЗнацитеНещата стават още по-налудничави, но съм убедена, че вътрешният ви глас ви казва да прочетете тази статия до края...Вселената непрекъснато ни дава знаци. Знак е, когато седиш с евентуалната си бъдеща половинка в пицария, до вас се приближава възрастна дама, продаваща лотарийни билети. Вадиш скептично един лев, изтриваш сребърното покритие на билета...И печелиш 200 лева. Просто така.Знак е, когато отново си с този човек и решавате да отидете някъде на почивка, за да похарчите тези 200 лева. Без резервация, без да знаете точно на кой автобус/влак ще се качите. Но всичко минава като по вода и в средата на сезона, в първия хотел, който влизате, наемате последния свободен апартамент.Знаците си знаят работата. Интуитивната емпатияЕмпатията е способността да съчувстваме на другите, да ги усещаме, да се синхронизираме с тяхното емоционално състояние. Няма нужда да споменавам колко важна е тази способност в любовта. Любов без емпатия не е любов. А интуитивната емпатия може да се опише просто като свръхчувствителност. Как може да помогне тя в отношенията с околните и в любовта?Често долавяме различни вибрации от заобикалящите ни. Зареждаме се от нечие присъствие или се чувстваме изцедени. Усещаме, когато някой близък е напрегнат и често, в желанието си да помогнем, се "заразяваме" с неговото настроение.Много просто. Тези емоционални индикации отново са знаци, казващи ни с кои хора да общуваме и с кои не, кога да оставим някого "на мира" и т.н.Научим ли се веднъж да "четем" чуждите емоции, без да се афектираме от тях, ще бъдем много по-полезни и щастливи, както за себе си, така и за околните.