Детектив в любовта - идиот в реалността

Имате връзка от няколко месеца. Чувствате се близки, но не до степента, в която може да си "изпеете" майчиното мляко един пред друг. Това е нормално, защото все още градите доверие и ... имидж. А това отнема време. И много чувства. И нерви. И така нататък...

За началото на една връзка може да се каже много. Първите трепети, свързани с опознаването на човека отсреща, вероятно са едни от най-приятните човешки емоции като цяло. Да научиш къде той/тя има гъдел, и в буквален, и в преносен смисъл. Какво обича и какво мрази.

Този първоначален поток от информация, който плува от нея към него (и обратното) е в пъти по-интересен от който и да е сериал, излъчван в прайм-тайма. Още повече, че главните герои сте именно вие.

Няма да говоря за момента, в който този поток от "интересен" се превръща в "битовизъм". Пътят до последния е доста дълъг, така или иначе, а и всъщност неговото наличие/липса зависи тясно от персонажите, вземащи участие във връзката.

Разбира се, освен приятните моменти, които опознаването предоставя, с други думи - приятните неща, които научавате един за друг, за себе си чрез него/нея и за нея/него чрез себе си (малко объркано стана), вие научавате и едни други неща. Не съвсем приятни...

Примерно колко сте ревниви. Нали доскоро разправяхте пред приятели как въобще не сте ревниви и въобще не ви пука от това, с кого общува той/тя. Е, да, но не съвсем. Просто не сте се влюбвали, истински и през глава, но това е една друга тема.

И така, ревността. Това странно животно, което се вселява незнайно как в човека и го превръща в ... животно. Лаещо, драскащо, хапливо и винаги в нападение... Не е задължително обаче тези действия да са физически, особено след като живеем в епохата на интернет, Фейсбук и другите подобни социални мрежи.

Провели сте вече онзи разговор за бившите и няма как да не сте запомнили нейното/неговото име. И няма как да не проверите тази бивша персона (а понякога и в множествено число) във Фейсбук... "Общува ли още с нея/него?", "По-хубав/а ли е от мен?" са някои от въпросите, които ухапаното от бясната ревност съзнание си задава.

И докато щракате бързо по клавиатурата, въвеждащи забраненото име, вероятно осъзнавате колко нелепо е това, което вършите. Не-лепо.

Едва ли ще се намери човек, който да не е влизал в ролята на Фейсбук детектив и не си е "навирал носа" в чуждия профил. В "бившия" профил. Представете си да се дегизирате и да започнете да преследвате половинката си по улиците, без да имате конкретен повод да го правите. Това с Фейсбук е също толкова налудничаво. (Всъщност примерът с Фейсбук далеч не е от истински "страшните", но е най-разпространената мания).

Тук идва един ключов момент на избор. Да изберете дали да се превърнете в лаещо, драскащо и хапливо животно, което да пусне, я наживо, я онлайн, някой крайно неуместен и обиден (за другия) коментар, обикновено водещ до спор без изход. Защото, нали, и двамата сте прави.

Или да си замълчите и да поемете по дългия път на морала.

До какво, по дяволите, ще ви доведе това действие? По какъв начин ще ви помогне? Защо да притискате човека отсреща? Нали най-хубавото нещо в началото на всяка връзка беше опознаването... То отнема време. И търпение.

Оставете го/я да се разгърне сам/а пред вас. Като красиво пролетно цвете, което да разцъфти под топлите и галещи слънчеви лъчи, вместо да бъде смразено и смазано от някоя неочаквана ледена градушка.

Какви ще бъдете във ВАШАТА връзка зависи само от ВАС. Не от бившия/бившата.

Колко изтъркани са тези слова, но колко често даваме поводи на самите себе си, за да бъдат изричани те?

Достатъчно често, за да продължавам(е) да пишем статии на тази тема...