Така удобна и така опасна...

В същността на гнева се крие нужда, която не е посрещната, казал е американският психолог Маршал Розенбърг.

Замисляли ли сте се всъщност какъв процент от хората около вас изпитват гняв, който често се канализира в агресивно поведение? Последното пък има толкова много разновидности и се е усъвършенствало до такава степен, че често не му обръщаме внимание и дори не го разпознаваме като такова.

От една страна, това със сигурност се дължи на стреса, на който са подложени абсолютно всички модерни хора. Стресът не е само на психическа основа. Както отлично знаем, той може да бъде причинен от чисто физически фактори.

Вследствие на трупания гняв, породен от стрес или обратното, се ражда пасивната агресия. Или един от основните неосъзнати личностни проблеми, както в общуването в приятелския/семеен/работен кръг, така и в любовните връзки.

Най-елементарният пример за пасивна агресия в един дългогодишен брак, примерно: Тя му казва да отиде до хранителния магазин и да купи нискокалорично мляко, розови домати и кафяв ориз. Той тръгва с неохота и се връща с мляко с масленост 5 %, червени домати и бял ориз.

"Като знаеш, че не обичам да пазарувам, не ме пращай до магазина", е скритото послание.

Примерът е много показателен, колкото и смешен и елементарен да изглежда. Пасивната агресия е хитър метод за манипулация и е особено упорита и хронична. Лошото при нея е, че често е доста дълбоко интегрирана в индивида (да, вероятно още от детството), а не е въпрос на избор. Тя е хамелеон, който неусетно се намества в поведението и остава незабелязана. Понякога и от двете страни. Понякога и двете страни са "носители".

Освен това, тя често е защитен механизъм. Всъщност, манипулирането по принцип също е вид защитен механизъм. Не позволяваш на човека до теб да достигне до онази твоя най-съществена част, в която се крие ключът към разшифрирането на всички твои емоции.

Точно както писа Мартина преди време - "Изисква се достатъчно решителност да извадиш сърцето си от топлата отровна клетка и храбро да го поднесеш на опасните атмосферни влияния."

Пасивната агресия наистина може да се определи като "топла отровна клетка". Тя е сладка отрова. Сладка, защото привидно разрешава настоящия проблем. Отрова, защото наистина трови човека и го превръща в неприятно язвително същество.

Можем ли да се преборим с пасивната агресия? Не зная. Като се замисля върху собственото си поведение в ситуации на социализиране, откривам много нейни признаци.

Дали ми пречи?

Хубавото (или лошото?) при пасивно-агресивното поведение е, че в 99% от случаите на неговото прилагане, то дава ефект. Т.е. манипулаторът Х получава това, което иска.

Та кой не обича да получава това, което иска?!

Лошото (наистина лошото) при пасивно-агресивното поведение е, че изцяло може да измести здравословното, истинското общуване между двата индивида, уж слели съдбите и душите си, а всъщност постоянно опитващи се да се "надскачат". Що за връзка е това?

Ако приемем за вярно твърдението, че "агресията ражда агресия", мога да кажа, че "пасивната агресия поражда пасивна агресия". Не дай си Боже, тези пасивни агресори да стигнат до брак и да предадат "болестта" върху децата си...

Да не говорим, че именно тя е виновна за създаването на реално неработещи модели за общуване не само на семейно, но и на обществено ниво.

Звучи абстрактно?

Просто се огледайте около себе си... И най-вече - в себе си. Ключът към здравословното общуване (и живот) е именно познанието.