Къде отидоха лошите момчета?

Изгарящи очи, надменна походка, нагъл поглед, страхотна физика, леко грубоват, но от него струи мъжественост и агресия, която кара кръвта ти да кипи...той не говори много, но и малкото, което казва, те кара да настръхнеш. Винаги добре облечен, винаги с високо вдигната глава, той е готов да убива за убежденията си и да закриля жената, покорила сърцето му. А тя е една - тези, които минават през леглото му са в двуцифрено или трицифрено число, но само една успява да го опитоми. И самата мисъл, че този расов жребец може да е твой и копнее за твоите ласки, те кара да летиш!

Това е смелата фантазия на жената, която от много време слуша за тази модерна, но изчезнала порода "лошо момче". Един микс между рекламния герой на цигарите "Марлборо", "Супермен", каубой или мачо от любовен роман, примесен с образа на преуспелия магнат, който те носи на ръце и глези. Ах, тези мъже останаха само във филмите и в романите!

Търсим го във всеки един, който се идентифицира с "лошо момче", но разликата е в това, че митичният герой е мъж и то мъж на място, който уважава жената, а реалният, съвременен клонинг е просто клоун, хлапе със скрити комплекси, което няма ни най-малка идея как да се държи с една жена.

Два боя на улицата, десет курви за един месец, скъпата кола, псувните и безкрайното его не те правят нито лошо момче, нито мъж. Гледам го как седи и клати глава: "Ей, бейби, ще те скъсам да знаеш" или пък "Ще те ч*кам докато припаднеш" и колкото по-прост и вулгарен става, толкова повече зениците му се разширяват от възбуда и заблуда, че кара жената срещу него да се усмихне потайно, останала без думи от изказването. Вероятно песента на Мишо Шамара "Долу лошите" е химнът на ТАЗИ порода.

Когато бях по-малка си търсех моето лошо момче. Исках да е боен, красив и с голямо сърце, да е див ...но колкото по-силни, диви и татуирани (друг белег на съвременното лошо момче) ги намирах, толкова по –прости, невъзпитани, безпринципни и неграмотни бяха. Уж, исках да усетя силната мъжка страна, тази доминанта, която да ме накара да се почувствам истинска жена – нежна, ранима , уязвима. А ставаше обратното! Смеех се, че те не ме разбират, че говорят повече от мен, без да казват нищо. Че превеждах собствения си говор, защото половината думи някак си им бяха изчезнали в спортното ...или на улицата в махалата.

И неусетно докато се смеех, станах доста по-взискателна, доста по-еманципирана и психически се подготвих, че моят каубой няма да се появи.

Осъзнах, че липсата на лошо момче кара жената да си изгражда заместител, модифицирайки собствените си качества и черти от характера. Тя става силна за двама, нетърпелива, самоуверена, принципна, добре облечена, добре премерена в изказа си и до болка научила играта на флирта. Тя става "лошо момиче"!!!

И къде отиде романтиката, фантазията и копнежът? Може би и там, където останаха лошите момчета – в романите и филмите или в по-съвременен вариант - в чалга клиповете, които в крайна сметка са една монтирана картина...т.е. поредната илюзия.