Биологично заложено е любовта да трае три години

Лоша новина за романтичните натури- според биологичните и еволюционни закони любовта е химически процес с кратка продължителност. Люси Венсан е невробиолог, автор на книгата „Как се влюбваме“ В интервю за Psychologies.com тя обяснява механизма на влюбване и подсъзнателните фактори, от които зависи изборът на партньор. Казвате, че любовта не е подарък от небето, а мозъчен процес, стар колкото човечеството. И днес ли сме подложени на тази любовна схема? Да, защото механизмът е заложен в гените ни. Поведението в любовта при човека е породено от нуждата да се осигури продължаване на вида. В свят, в който оцеляват само най-силните, децата трябва да се пазят. Именно за това бебето има нужда от двама родители, защото само един не може да го пази, да му осигури подслон, да намери храна и да го пази от хищниците. Това е природна нужда, която кара всеки от нас да търси своята половинка. Химическият процес на влюбването започва, за да създаде привързаност и да заслепи всеки за недостатъците на другия. Това им позволява да останат заедно в името на оцеляването на детето. Как точно тази генетична предопределеност ни кара да се влюбваме в един конкретен човек? Всеки от нас търси подсъзнателно определени черти в противоположния пол. Вземете мириса. Доказано е, че тoй предават генетична информация, отнасяща се за имунната система. Логиката е следната: моята имунна система ме предпазва от определени заболявания, а тази на мъжа ми го предпазва от други. Това означава, че детето ни ще има имунна система, която ще го предпазва от широк кръг заболявания. Научни опити показват, че човек подсъзнателно избира някой, който има различна имунна система. Така миризмата ни помага да си изберем бъдещия партньор. Има ли други сигнали, от които се ръководим при избора на партньор? Да, но за да ги разберем, трябва да си представим първичните условия, при които човекът се е развил. От биологична гледна точка, жената представлява една яйцеклетка месечно. Когато яйцеклетката е оплодена, жената посвещава девет месеца от живота си, за да роди. През това време тя яде повече, по-малко подвижна е, после идва и периодът на кърмене. Тя знае, че в замяна на това детето й носи нейните гени и ще ги предаде на следващото поколение. Положението при мъжa е различно. Той произвежда милиони сперматозоиди дневно и биологичната му роля се състои само в оплождането на яйцеклетката. За сметка на това мъжът никога не може да е сигурен, че роденото дете е негово. Именно за това съществува генетично заложено съмнение у мъжа дали гените му ще преминат в следващото поколение. Тези генетични различия водят до разлика в поведението. Жената не търси някой, от когото да зачене, а някой, който да се грижи за нея и поколението им. Жените харесват силни мъже- с високо ниво на тестостерон, мускулести и материално осигурени. От своя страна мъжете търсят жена, за която да са сигурни, че ще износи точно тяхното дете. Какви жени търсят мъжете- верни или плодовити? И двете. Но на първо място плодовити. За мъжете няма смисъл да са с жена, която не може да ги дари с поколение. Критериите за женска красота са всъщност признаци за плодовитост- здрава коса, мека кожа, блестящи очи, плътни устни...Ваше е твърдението, че любовта не трае повече от три години. Защо? Както казах вече, поведението ни при влюбване е генетично обусловено и главната му цел е осигуряване на поколение. Чрез химически процеси някои мозъчни центрове стават много чувствителни. Постепенно мозъкът възвръща нормалното си състояние на работа. Това се случва на третата година- когато детето вече е достатъчно пораснало, за да може да само да се грижи за себе си- това се отнася естествено за зората на човечеството, когато са се формирали генетичните ни характеристики. След третата годинка детето може да живее само с един родител. Защо да се насилват родителите да остават заедно, като това не е необходимо за еволюцията. Природните закони не се интересуват от нашето щастие след като продължаването на рода стане факт. А как обяснявате това, че все пак има двойки, при които любовта продължава по-дълго, дори цял живот? Това отново се дължи на хормоните. Чувството на щастие изпитваме благодарение на ендорфините и окситоцина. Те действат като „спойка“ между нас и човека, който обичаме. Когато двойката се прегръща, целува, прави любов или просто двамата общуват по време на вечеря, нивото на окситоцин нараства и дава чувство за спокойствие и щастие. Хората, които се държат „като влюбени“ по-дълго време, ще се радват и на по-здрава връзка.