Университетските „правила“ за срещи, които да запазим

Обикновено 20-те години са сред най-безгрижните времена в нашия живот. Все още не сме до толкова затормозени от битовите проблеми като плащане на сметки, издържане на семейство и намиране на работа, защото преди всичко – винаги имаме избор.

Студентските години са тази част от живота ни, която си спомняме с умиление и със сигурност гордо ще разказваме на внуците.

От друга страна, когато става въпрос за връзки, нещата се променят драстично. Преди бяхме по-лекомислени, а сега като че ли сме затормозени.

Вече знаем кои сме, какво искаме от живота и дори имаме няколко нахвърляни точки как да го постигнем.

Въпреки че сме по-мъдри и опитни, има все пак някои неща, няколко техники от университета, които е добре да запазим и след като завършим.

1. Не ни пукаше толкова много

Колкото повече мислим за нещо, толкова по-голяма е вероятността да прекалим с мисленето и да се отдалечим от реалността. Вече не излизаме на срещи само за хубавото преживяване и за запознаване с нови хора – необходимо ни е потвърждение, че може и да имаме бъдеще с този човек. Понякога е добре да бъдем малко по-безгрижни, точно както бяхме в университета.

2. Не се ограничавахме

Като че с годините все повече се ограничаваме. Щом сме сериозно обвързани с един човек, светът ни се върти само и единствено около него, спираме да излизаме с половината си приятели и по-лошото – ограничаваме и половинката си. Да обърнеш внимание и на другите хора, ходещи по тази планета, може да се окаже много по-приятно и разтоварващо, отколкото си мислим.

3. Изискванията ни не бяха свързани с материалното

Спомняте ли си най-хубавите преживявания? Сигурни сме, че голяма част от тях са били дълги разходки из Борисовата градина, Южния парк или просто сте прекарвали безгрижно дните си на пейка с приятели. А сега? Сега сме готови малко или много да преценим човек по това къде точно ни е завел на първа среща и колко хубава е била храната. Отдайте се повече на емоционалното, отколкото на материалното.

4. Имахме по-ниски очаквания

В студентските ни години някак си не се разстройвахме толкова много, когато нещата не се получаваха. Да те отреже някое момиче или момче не беше болка за умиране и със сигурност не ни караше да се чувстваме в безизходица.

Какво се обърка?

Сега имаме по-високи очаквания, защото уважаваме себе си повече и изискваме по-сериозно отношение към самите нас. Въпреки всичко, това не променя факта, че в морето винаги ще има още риба.

5. Излизахме с хора, които не бяха от нашия „тип“

„Обичам руси мъже със сини очи, високи, умни, красиви, богати, забавни...“ Сериозно ли? Ако наистина това са критериите ви за бъдеща половинка, единственото, което можете да изпуснете е онзи изключително симпатичен тъмнокос младеж, който работи в сградата. Нищо повече и нищо по-малко.