Единствената връзка, за която съжаляваме е недовършената

Повечето хора скърбят тайно единствено и само за някоя своя недовършена връзка от младостта им. Някак сме склонни да пазим идеалистичен спомен за наши минали отношения, които са се разпаднали без основателна причина.

Може би сме били твърде млади и наивни, може би моментът не е бил подходящ, обстоятелствата са били сложни или нещо друго се е объркало..

Скъсали сме с този човек обаче, не защото любовта между нас си е отишла. Това прави тази връзка някак недовършена.

Споменът за такава любов се задържа по-дълго в главите ни, а някои хора до края на живота си продължават да се питат какво ли би било, ако можеше всичко с този човек да започне отначало.

А ето и защо не забравяме подобни недовършени отношения в любовта:

1. Не е имало разочарование.

Стандартният край на една романтична връзка минава през голямото разочарование от нашия партньор. Ако обаче подобно разочарование от екслюбимия ни липсва, ние винаги ще се питаме дали не е можело да направим нещо повече, за да задържим в живота си този човек.

В някои случаи подобно любопитство може да се превърне в мания. Подобен е сюжетът на филма „Младите възрастни“, където героинята на Чарлийз Терон се връща в родния си град, за да открие гаджето си от гимназията, но той се оказва щастливо женен.

2. Не знаем какво е могло да донесе общото ни бъдеще.

Другата причина да не можем да забравим подобна, недовършена връзка, е, че тя ни е оставила някаква надежда за бъдещето. Независимо от обстоятелствата, които в крайна сметка са станали причина за раздялата, човек остава с усещането, че чувствата така и никога не са се изпарили.

Затова той си фантазира, какво ли би било, ако с този човек бяха останали заедно и бяха създали семейство. Фантазиите, обаче рядко имат нещо общо с действителността.

3. Все още пазим спомена за чувствата си към този човек.

Ако сте имали наистина силни чувства към даден човек, но животът ви е разделил, съвсем естествено е да смятате, че този човек е голямата ви любов (особено ако след него не сте имали по-вълнуващ партньор). Много е възможно, ако случайно срещнете този човек отново, емоциите да нахлуят с бясна сила в сърцето и душата ви. Не бъркайте обаче влюбването си от пубертета със зрялата любов от зрелостта. Практически двете неща са различни.

4. Все още таим съжаление за края на тази връзка.

Ако имаме връзка, която ни се струва, че е останала с отворен край, възможно е ние да продължим да вярваме, че не е трябвало да се разделяме с този човек.

Когато взаимоотношенията имат ясен край, човек по-скоро съжалява за изгубеното време. Когато обаче нещо случайно е довело до този край, ние не можем да спрем да се ядосваме на съдбата.