Изневяра ли е флиртът?

На улицата, в бара, в дискотеката и още къде ли не – почти всички места са подходящи за свалки и мили очи. Ухажването понякога е с думи, друг път с шармантен поглед или пък с провокативни действия.

Известно е, че човекът е способен да употреби всевъзможни средства, за да сложи ръка на нещо, което желае. Но при условие, че единият участник във флирта е във връзка, мненията за моралността на похотливите приказки са разнопосочни.

Някои от нас твърдят, че флирт би могъл да бъде всеки контакт с друго човешко същество от противоположния пол – разговор, комплимент, допир, контакт с очи, ползване на общи предмети и така нататък.

Често обрисуваме идеята като непростим акт на безсърдечност и лицемерие. Другото плаващо мнение за изневярата и мигащите очи обаче е, че който се тревожи от тях всъщност се страхува само от това да не бъде изоставен.

Страшно ли е той буквално да поглежда друга? Ами когато тя го прави?

Контактът с очи между двама души за повече от 4 секунди често не значи нищо. Но повторен поглед и трети такъв вече със сигурност означава някаква заинтересованост, мотив за която би могло да бъде сексуалното привличане.

Обикновено, когато встъпим в някакви любовни взаимоотношения, ние забравяме, че освен розовият свят на връзката ни отвън съществува един много по-голям, наситен с безброй други хора. А човекът – той е социално създание, има нужда да общува с другите, да обменя информация. Флиртът е едно такова общуване, обмен на впечатления.

Имайки предвид генезиса на флирта като опознаване на другия, може би трябва да усетим, че когато се дразним от това любимият ни човек да поглежда друг/а, ние изпитваме страх.

Опасенията са, че ще го загубим. Инстинктивната реакция е да се вкопчим в любимия, за да съхраним връзката си от нещата, които приемаме за опасни. И така всъщност без да искаме го изолираме от реалността, която е общуване на различни нива.

Но докато контактът с очи и комплиментите са някак умерени и адекватни за един обвързан, половото общуване е съвсем различен феномен. Това си е изневяра.

Александър Градинаров