Личен опит: Да работим ли за връзката или да сложим край?

Все повече хора се доверяват на психолозите, когато става въпрос за проблеми в отношенията. И примерите са навсякъде около нас.

„Имам връзка в продължение на около три години. Винаги сме се разбирали, имаме общи теми за разговор, интересувахме се един за друг. Но преди около шест месеца започнах да обръщам внимание на недостатъците на партньора, които не бях забелязала досега. Липсата на навик да се грижи за себе си, култ към храната, вулгарни шеги, постоянно разсейване. Неприятно ми е да повдигам тези въпроси, но тези неща са много досадни, отблъскващи. От друга страна, ние вече започнахме да правим планове за бъдещето и напоследък се чудя – искам ли да бъда с този човек през целия си живот? Но веднага щом си представя сценария за раздяла ми става тъжно и болезнено. От една страна, аз съм недоволна от отношенията и имам своите очаквания, от друга – не искам да го напусна. Объркана съм“.

Лиза, на 22 години

Ето и отговорът на психотерапевта Владимир Дашевски по този казус:

Положението, което описахте, е обичайно за много двойки. Това са симптоми на семейна криза в продължение на 3 години. Първите години, в които живеем заедно, всичко изглежда като през „розови очила“ и затваряме очите си за недостатъците на партньора. На биологично ниво това се подкрепя от производството на хормони за удоволствие, които компенсират дискомфорта. Показваме най-добрата си страна, но в продължение на няколко години ефектът на новостта, подобно на аромата на парфюма, се разпада. И тогава можем да видим човека до нас вече с трезв поглед.

И тук се появяват десетки дреболии, които преди въобще не сме виждали. В моят терапевтичен опит „нивото“ на претенциите е показателно. Ако се ограничат до социални и ежедневни прояви – закъснения, бъркотия – кризата ще бъде преодоляна. Има шанс отношенията да се възстановят и да се пренесат на ново ниво. Ако отхвърлянето засяга физиологията – миризма, структура на тялото, храна и други – шансовете са много по-малки.

Важно е да признаете ситуацията пред себе си. И след това да се вземе решение: или връзката да продължи и да се предприемат конкретни стъпки за това (например, да се говори откровено или да отидете на психолог), или да се разделите. Раздялата е много болезнена, но е много по-болезнено да живееш с човека, с когото всичко е приключило. Това е разрушително и за двамата.