Имам брак от пет години. В началото на връзката обичах съпругата си, но през последните две години не изпитвам никакви чувства. Нямаме деца. Сексът е по-скоро като изпълнение на брачното задължение. Никога не съм изневерявал. Преди година тя заболя от диабет.
Живеем в чужбина и тя няма роднини тук. Не искам животът ми да мине без любов, но се страхувам да я нараня. Особено, ако тя ме обича. Чувствам се отговорен за нея, но разбирам, че докато се грижа за нейното щастие, губя себе си. Чувствам как времето минава покрай мен без нищо да се случва. Не искам да се преструвам, но не мога да взема решение. Станах раздразнителен, нищо не ми харесва. Искам да се разделим като приятели. За мен е важно да е щастлива. Но не и с мен. Ако можех да поема аз цялата болка...