Новите отношения след развода и готови ли сме за тях?

Когато семейният живот свърши и на хоризонта се задава нова връзка, възникват много въпроси. Да се хвърлите ли с главата напред? Трябва ли да се откажете от нови отношения за определено време? Да се възползвате ли от новата възможност без да правите планове? Нашата героиня избира втория вариант, а нейната история се коментира от терапевт.

"Изглеждаше, че всичко в моя живот беше безвъзвратно унищожено, когато бившият ми съпруг призна, че обича друга. След няколко месеца обаче започнах да излизам на срещи. Първоначално - от отчаяние, за да възстановя самочувствието си. Тези срещи ми помогнаха да разбера, че в продължение на много години съм била с човек, който не е гледал на мен като на жена. Живели сме като добри приятели, разговорите са засягали само живота на дъщеря ни и домашните ни задължения. Престанахме да правим любов.

Срещите с други мъже ми позволиха да се чувствам сексуално желана. Не търсех човек, който да стане мой постоянен партньор и да се омъжа отново. Хареса ми, че мога да избирам. Защо се срещах с един от тях в продължение на една година? Честно си казахме един на друг, че не искаме да създадем семейство. Намерихме общи приятели. Говорихме с часове за неща, които ни вълнуваха и двамата. Година по-късно реших да го запозная с моята дъщеря и да го запозная с някои приятели, без да посочвам по някакъв начин статута на нашата връзка. Той ме представи на сина си. Може би, ние просто се страхуваме да направим още една стъпка един към друг и да държим вратата отворена?

Обективно не можем да се наречем двойка. Не говорим за бъдещето и не се наричаме "ние". Не ходим заедно на семейни почивки и не правя планове за следващата седмица, месец. Ние сме приятели, които се срещат не повече от два пъти седмично.

В началото на връзката ни той ми каза, че е премахнал профила си от сайтове за запознанства, но не ме е помолил да последвам неговия пример. Признах, че си пиша с други хора, които считам за интересни събеседници. Вече не се върнахме към този проблем.

Приятелите ми се питат какво означава тази връзка за мен. Понякога и аз си задавам този въпрос. Близо съм до този човек, приятно ми е да общувам с него, но не знам как ще се развие бъдещият ми живот. За мен е важно да се грижа за кариерата си и да мисля за дъщеря ми. Разводът й донесе много болка и не бих искал да променя нищо в живота й. Поне докато завърши училище.

Разбрали сме се, че ако някой намери своята половинка, с която иска да бъде истинско семейство, ще се пуснем. Може би се страхуваме да направим още една стъпка един към друг и да държим вратата отворена? Не искам да знам отговора на този въпрос. Просто искам да се наслаждавам на нашата близост, разбиране и липса на обещания".

Най-важното нещо в историята на героинята е липсата на страх от една връзка. Това е историята на човек, който учи нови начини и се ръководи от нови знания, за да живее в хармония. И това е много важно - първо да постави в ред живота си, а след това да се изгради нова връзка.

Често, за връзка след развода сме задвижвани от страха да бъдем сами, социален натиск или желанието спешно да запълним празнотата. Героинята не бърза, опитва, продължава изследването на новата реалност. Такава отвореност към живота изисква огромна смелост, защото винаги има риск от нови разочарования. 

В брака ние се променяме и не винаги осъзнаваме колко. Когато връзката свърши, човек се озовава лице в лице с живота и е принуден да осъзнае промените, които са се случили в него. Често това е шанс да направите нещо важно, да реализирате потенциала си. Това е същата нужда, както нуждата от връзка.

Говорейки за желанието да изгради кариера, героинята дава възможност да избере кои от вътрешните желания трябва да бъдат изпълнени на първо място. Тя признава, че държи вратата отворена в една връзка. Това е доказателство за голяма кураж, самочувствие и уважение към другия. И това е като лукс, на който не сме свикнали.