Не че влюбените нямат нужда, но тях чувствата ги окриляват, идват им какви ли не идеи и изобщо – добре са си.
Необвързаните обаче имат неприятния навик по това време на годината да изпадат в бурни самосъжаления, тип „ужасно, никой не ме обича, ще си остана сама и заобиколена с котки“, да се тъпчат с шоколад и торти и да прекарват най-близкия до празника уикенд на дивана, тъжни.
Хайде, стига. Не и тази година, ок?
Първо, това е само ден, нарочен от някого, някъде, да бъде „денят на любовта“.
Несериозно е да се оставяш на някакви черни мисли да те споходят, само защото никой не ти е подарил малка кичозна картичка с преписано от някой сайт любовно обяснение.
Второ, ако пък чак толкова държиш да излезеш на Св. Валентин някъде, да има подаръци, смях и забава, можеш спокойно да се събереш с приятелките си (едва ли мъжете страдат чак толкова по свети Валентин, за това говорим само в женски род) и да се отдадете на качествено празнуване.
Можете да се уговорите дори да си разменяте подаръци и да превърнете в шега всички любовни ритуали, „задължителни“ за този ден.
Сгответе си нещо и си направете вечеря на свещи - това, че вечерта няма да завърши с бурен секс, не означава, че трябва да ядете някъде на крак, нали.
Излезте да потанцувате, купете си цветя една на друга... няма какво да ви учим как да се забавлявате с приятелите си.
Можете да използвате момента и да се отървете от всички "останки", запазени от предишни любови- подаръци, картички, незнайно защо запазени негови вещи.. Поразчистете малко, преди новата любов да нахлуе.
Важното е да не унивате и да се мислите за последното останало непрегърнато плюшено мече на света.
Никой не знае дали още на 15-ти февруари няма да сте безпаметно влюбени...