PoP aRT

2 / 64

Анди Уорхол е герой на 20 век.

Освен че обърна изкуството с главата надолу, той промени модата изцяло.

Някои наричат Поп арта „Краят на изкуството”. Според мен това твърдение е абсолютно невярно.

Това специфично течение, появило се в следствие на агресивното влияние на могъщата поп култура през 80-те години на миналия век, беляза една цяла нова епоха, която властва и до наши дни.

Трудно е да опишеш безпристрастно нещо, към което изпитваш огромна страст.

И въпреки това поне ще се опитам да ви въведа във философията на тази постмодерна култура най-кратко, стегнато и делово.

А защо изобщо трябва да говорим за Поп арт ли? Защото, бидейки на мода на Запад поне от 3 години, това течение най-после се добра и до родните ширини.

Най-характерното за Поп арта е взимането на няколко отделни елемента, извадени от оригиналния си контекст, които се наслагват в една нова среда, където изглеждат абсолютно несъвместими и алогични.

Като цяло това е направление в изкуството, характеризиращо се с теми от популярната масова култура, като рекламите, комиксите, светските и културни обекти.

То се интерпретира като реакция на тогава доминиращите идеи на абстрактния експресионизъм, както и като разширяване на тези идеи.

Поп артът има за цел да използва изображения от популярната, като опозиция на елитарната, култура в изкуството, подчертавайки баналните и кичозни елементи на която и да било култура, най-често чрез използването на ирония (Най-нагледен пример за това са прочутите мултиплицирани образи на Мерилин Монро, която Уорхол превърна в поп икона).

Голяма част от поп изкуството се смята за несъвместимо, като практиките, които често се използват, умишлено затрудняват нормалното възприятие.

Поп артът често взема като свои образи това, което в момента се използва в рекламата. Етикети и лога на продукти фигурират видно в образност, подбрана от поп художниците.

Представете си всичко това в контекста на модата.

Определено не е за всеки, но тези, на които се харесва, могат да се похвалят с прекрасен усет и доволна доза широкоскроеност.

Както изяснихме по-горе, Поп артът обича гротеските и превръща всичко в карикатура, чиято специфика неизменно се придава и на дрехите.

Неконвенционални, нелогични и тотално несъвместими, те всъщност са едно от най-хубавите неща в модата на 20 – век.

Поп арт дрехите се характеризират с ярки, електрикови цветове, асиметрия и задължителното присъствие на символите на масовата култура: като се почне от ликовете на Монро и другите класически икони, мине се през цялата анимационна индустрия и популярните комикси, и се свърши с различните флагове, популярните образи от филми и реклами, сюрреалистични щампи и какво ли още не.

Поп арт модата трудно се описва, но видите ли я нагледно, ще я познаете веднага. Няма друго течение, което да се откроява с такава специфика и артистичност.

Ако ви стиска, влезте в галерията и ги вижте.