Как го иска Лондон в края на 2009-та

Twenty8Twelve

6 / 31

Надяваме се, че вече напълно разобличихте една от големите ни слабости.

Не, Колин Фарел си ни радва от екрана, а и вече почти му свикнахме (да,да!).

Въпросният фетиш е по-скоро свързан с една от иконите на неподражаемия стил както в музиката, така и в модата – Лондон. Точно там в момента, под прожекторите на Световната седмица на модата, се разиграват потресаващи сцени с цвят и материи.

Нито очаквахме, нито ни се предложи умерен подход към тенденциите за края на 2009.

Изначално непредсказуемите лондончани се заиграха с прословутата си склонност да творят, водени от крайния ексцентризъм в детайлите и единственото, за което можем да съжаляваме, е че не ги видяхме на живо.

Тази година изненадите дойдоха от Charles Anastase, чиято есенна колекция може да бъде определена като отводник на Романтизма. Един от основните мотиви в дрехите му бе зададен от „духа на Кърт Кобейн“ и гръндж теченията от близкото минало.

Истински шедьовър на лондонския подиум бе Peter Jensen, чиято колекция почти непредумишлено направи препратки към ухаеща на орехи скандинавска приказка.

А най-внушителната модна школа – Central Saint Martins, показа как се създава драматизъм в облекла от космическата ера на 60-те.

В слайдшоуто ще видите напрегнатото новаторство на лондоската модна сцена, която може би никога няма да прикрие усмивката на авангарда по лицето си.