Моден телепорт. Или историята на дамската чанта

Кое е това, без което жената не може и без което се чувства така, сякаш важна част от нея липсва?

Не, не е мъжът. Той не е толкова мултифункционален, колкото е... дамската чанта (шегуваме се, разбира се, много си ги обичаме мъжете).

Някой беше казал, че ако изсипеш съдържанието на чантата на някоя дама, ще разбереш всичките й тайни. Този някой не е далеч от истината.

От червилото до малкото черно тефтерче, всичко е там вътре в това красиво, а много често и  скъпо, удоволствие, наречено „дамска чанта”.

Но ние няма да говорим за разнообразието, от което изобилства този прагматичен аксесоар. Нито ще говорим за велики марки като Bottega Veneta, Gucci или Prada.

Замислихме се, че никой от нас си няма ни най малка представа от къде произлиза това уникално творение, от което вече се възползват и мъжете. И трябва да признаем, че няма нищо по-секси от стилен мъж, препасан с чанта.

Така че решихме да ви предоставим пренебрегваната, но любопитна история на  Нейно Величество Чантата.

Историята на чантата започва общо взето с началото на човечеството. Първоначално тя била използвана най-вече за пренасяне на пари.

За първи път изображение на чанта е забелязано върху ... египетски йероглиф от преди около цели 3000 години.

Да, толкова отдавна. Разбира се, тези египетски рисунки не я показват такава, каквато я познаваме днес. Тя била нещо като кесия, която жените носели върху  колан на кръста.

Много по-късно в Европа, през 15 век, чантите станали унисекс, т.е. джентълмените също започнали да се радват на тяхното удобство.

По това време дамската чантичка приличала много повече на бижу, отколкото на приспособление, пренасящо различни предмети, тъй като била инкрустирана със злато и скъпоценности.

Освен това чантичка, върху която била разказана красива любовна история, е поднасяна като сватбен подарък от младоженеца за булката. Много романтичен жест, срещу който и жените на Тялото не биха възразили по никакъв начин.

През следващите векове, чак до началото на миналия, чантите започнали да придобиват все повече съвременния си облик. Хората започнали да ги изработват от кожа и плат, носели ги през рамо, когато пътували. Много често момичетата бродирали върху платнените си чанти и така практикували артистичните си умения.

С навлизането на нео-класическото облекло през 18 век, на някоя дама (на която сме много благодарни), докато седяла в будоара си, й хрумнало, че чантичката може да стане част от облеклото и започнала да я носи навсякъде със себе си.

Подобно на съвременната  жена, тя искала да има повече чанти, които да носи с различните си рокли. Казано иначе, някъде през 18 век чантата започнала да се превръща в стилен аксесоар, който най-често бил изработван от същия плат, от който била ушита нейната рокля.

Няколко десетилетия по-късно модата се променя драстично. Вече не било необходимо чантата и дрехата да бъдат напълно еднакви, а точно обратното - дърво и пластмаса навлизат в изработването на богинята сред аксесоарите.

А през 50-те години на 20 век се появяват и модните диктатори на дамската чанта. Говорим именно за колосалните Chanel и Louis Vuitton, за които и днес всяка жена би убила. Е, не нещо повече от кредитната си карта.

Спираме да говорим за чанти, че започна да ни обладава лятната шопинг-треска, и вместо за ексурзия, пак ще си похарчим спестяванията за някой изкушаващ аксесоар.

А в крайна сметка това е просто една чанта.