Пикасо на модния свят. Или Пако Рабан

На тази планета има някои хора, за които, каквото и да кажеш и както и да го кажеш, все не е достатъчно. Тези хора ги наричаме "гении", от една страна заради неповторимата им дарба, а от друга- защото думите не са достатъчни да ги опишат.Да, трудно е да се опише нечий нечовешки талант, който през годините се е пързалял между експерименталното и класическото, и подобно на фигурист-виртуоз е правил високи скокове и сложни пируети, но винаги се е приземявал плавно като котка. Сложна метафора наистина, но дори и тя не е достатъчна, за да се определи Пако Рабан (Paco Rabanne), за който всъщност става дума още в първото изречение. За нас той е нещо като Пикасо на модата, повече артист, отколкото дизайнер. Още от сега ви предупреждаваме, че едва ли ще успеем да обхванем цялото му изключително разнообразно творчество, но със сигурност ще наблегнем на най-запомнящите се моменти в него.Роден е на 18 февруари 1934 година под името Франциско Рабанеда Куерво в Сан Себастиан, Испания. Детството му е белязано от Испанската гражданска война и затова семейството му се премества във Франция.За разлика от много свои колеги, в университета той не следва дизайн или мода, а архитектура, в Париж.  Факт, на който определено се дължат неговите дръзки  модни решения.  През студентските си години той се среща с много художници, скулптури и интелектуалци, които силно повлияват върху развитието на таланта му. В него е заложен нестихващия интерес към предметите, интерес, чиито следи веднага се откриват в работата му на дизайнер. Като архитект, за него важна е изчистената линия, която говори сама за себе си. Завършил през 1964 година, неговият първи принос за модата са абстрактните бижута и копчета, които продава на Dior, Balenciaga и Givenchy. През '66 той изобретява и Paco Rabanne, името, с което е известен по целия свят, а съвсем вероятно и извън него. Подозираме, че неговите футуристични колекции биха му спечелили слава и в някоя далечна галактика. По това време официално се полага началото на кариерата му на дизайнер със странна колекция от 12 рокли, наречена "Тhe Unwearables" (в превод ще рече нещо като "неподходящи за носене").Името много подхожда на колекцията, тъй като моделите са изработени от наистина "неносими" материали като пластмаса и метал. Нищо чудно, че още в началото на своето творчество, Пако предпочита да го наричат инженер, а не дизайнер.На 32 години той отваря и първият си бутик, в който предлага рокли, направени от метални дискове и слънчеви очила и бижута от цветна пластмаса. В  колекциите му от този период се откриват и рокли, изработени от малки пластмасови плочки, свързани помежду си с вериги. Казано честно, имаме чувството, че описваме не дрехи, а някакви уникални изобретения на техниката. Вероятно много филмови, балетни и театрални режисьори са почувствали същото, защото през цялата си кариера той е изработил множество костюми за сцената. Най-известният такъв е носен от самата Джейн Фонда в sci-fi класиката от 1968 "Барбарела".  Други гранд-дами, радвали се на тоалетите му, са Елизабет Тейлър, Одри Хепбърн, Бриджит Бардо и Франсоаз Харди.Със сигурност може да се твърди, че очарованието на неговите дрехи-творби се дължи на факта, че те комбинират коренно различни материали, които никой до този момент не си е и помислял да използва в модата. Така се получава една наистина странна и уникална смесица от цвят и материя, на която Пако смело вдъхва живот в моделите си.Той е и първият, който за първи път включва чернокожи модели в своите ревюта още през 70-те, факт, който по онова време създава истински светски смут. През 80-те метално-пластмасовата тенденция отслабва и бива заместена от по-меки материали като гофрирана хартия, алуминиеви ленти, твърд хавлиен плат, плексиглас, кожа на кръпки, щраусови пера, пискюли и други подобни умопомрачителни елементи. През '89 на Пако се пада и честта да получи наградата "Златен напръстник" на Първия международен фестивал на модата.Продължението на невероятната история на Пако Рабан ще ви го предоставим съвсем скоро. Тогава експресно ще ви доставим и едно футуристично слайдшоу, което няма как да не оправдае и най-високите очаквания.