Живеем в парадоксално време – поне що се отнася до ролята и имдижа на жената в него.
От една страна, модните течения се опитват да изровят изпод прахта, натрупала се в старата ракла, образа на вечната жена – тази усмихнатата, нежната, добрата, красавицата с алени устни, дантелени рокли и очила тип котешки поглед; от друга, суровата корпоративна действителност изисква от жената да облече панталон, да захапе цигара и да и да може да жонглира едновременно с кафето си, с лаптопа, смартфона и цял куп шефове, колеги и подчинени.
Къде се крие истината? Както обикновено – някъде по средата. Или по-точно, някъде в съчетанието на двата образа, колкото и противоположни да са те.
Живеем в мутифункционално време и всяка съвременна жена трябва да бъде точно толкова мултифункционална, за да бъде функционална.
Но, не като в онзи, сексисткият виц, в който тя се описва като уред, имащ една дузина копчета, които я програмират да изпълнява различни режими на действие.
Мултифункционална в смисъл да може да съчетава своята изконна женственост с борческата обвивка на еманципаторката.
Да бъде тайнствена, красива, изкусителна, в същото време да умее да вкарва в действие тези свои характеристики и да ги вкарва в една тънка манипулация точно тогава, когато е необходимо.
Съвременната жена трябва да умее да ходи смело и да тича бързо на високи токове, да може да целува нежно и да раздава строги заповеди, да командва и в същото време да стой като едно чудесно украшение до своя мъж.
Ще бъде хубаво, ако всички съвременни жени приличат поне малко на тази, която фотографът Бенджамин Канарек е представил в ноемврийското издание на Harper's Bazaar en Espanol & Mexico.
Жената на върха. Такава, каквато щеше да бъде, ако онзи прочут сериал се казваше „Момичетата от Медисън Авеню"...
Разгледайте я в галерията.
Модел: Юлия Кхарлапанова