Преди всичко искам, докато четете този материал, да прехвърлите възприятието си на едно друго ниво и да поемате информацията с чистото съзнание, че модна къща Dior е такава класа, че сравнени с нея, голяма част от т.нар. дизайнерски дрехи, изглеждат просто като фабрични анцузи, китайско производство.
А сега затворете очи и си представете, че се намирате в Париж, през 50-те години на миналия век – времето известно с това, че жените просто нямат право да не бъдат жени и половина във всякакъв аспект. Особено що се отнася до стил.
На различните отличителни белези на класическата женственост, която е в своя апогей през този период, не мисля да се спирам отново, защото писахме за тях толкова пъти, че пръстите ни изтръпнаха.
Искам да наблегна само на това, че Джон Галиано успя да ме омагьоса, възхити и събуди у мен един слако-тъжен копнеж по времето, което е си е отишло безвъзвратно.
А сега за самата колекция на кратко: в рамките на Седмицата на модата в Париж Dior отдадоха почит към наследството на модната къща.
Манекенки с пера в косите заемаха пози, сякаш излезли от модните списания от онова време. Силуетът, погледът, осанката – всичи атрибути на класическите жени.
Дългите ръкавици, които покриваха лактите, и елегантните обувки с високи токчета допълваха усещането.
Безспорно, 50-те години са на мода благодарение на успеха на сериала "Момчетата от Медисън авеню", чийто изключителен стил вдъхнови много дизайнери.
Докато гледа дефилето, човек запчова да си мисли, че тези облекла са музейни експонати. Силуетът е издължен, талията е висока.
Отличителното е преливането на цветове в някои облекла. Представени бяха копринени сака с украса от тюл. В някои от тях червеното прелива в кафеникаво, а след това в черно.
А прекрасните разкроени пищни рокли бяха украсени с бродерии.
Джон Галиано и половина.