Новата градска джунгла: Punk's not dead!

8 / 28

Хората са свикнали да възприемат „пънк“ като мръсна дума. Обикновено с това понятие се асоциират младите „гамени“, които носят мръсни, скъсани дрехи, фризирани са по безумен начин, надупчени са като игленици, слушат Sex Pistols и The Exploited, не обичат да бачкат, но за сметка на това обожават да рушат.

Именно разрухата и анархията стоят в основата на схващането на тази основна за цялата съвременна поп-култура субкултура. Но това схващане е повърхностно. До голяма степен.

Какво е пънк?

Нека да се върнем 40 години назад. През 70-те години на миналия век, всичко се свежда до идеалите. В края на хипи-епохата светът е едно много интересно място.

Войните и децата-цветя (появили се като реакция от тях) вече тотално са успели да преобърнат световния обществен строй. Свободата като философия е по-модерна от всякога, а всичко, което се свързва с консуматорството е срамно и достойно за презрение.

Поне сред младото буйно поколение във Великобритания (най-вече) и САЩ (малко по-късно).

Пънкарите се появяват като естествено следствие на хипи-движенията, като техен идеал също е световния мир, но постигнат по един доста по-различен начин. Те, подобно на своите предшественици лобират за свобода и се бунтуват срещу Системата, но докато първите се оповават на масата, то вторите издигат на пиедестал индивидуализма.

Философията DIY (Направи го сам)....

Пънкът – това е антикомформизъм: желанието единичният човек да се отдели от масата, често постигайки това чрез противопоставяне на общоприети норми, които са в разрез с правото на личен избор, разбиване на обществени догми, ограничаващи свободата на израз на личността.

Идеята за самоизобретателност (Do-It-Yourself) призовава всеки пънк към отхвърляне на готовото. DIY е незаменима част от пънк-движението, която дава силен израз в музиката, начина на обличане и изграждането на пънк-образа.

Според DIY-етиката, хората трябва да се отърсят от ролята на консуматори на безброй продукти, включително дрехи, храна, украшения, съдове и др., и да се стараят да влизат в ролята на създатели и моделиери на заобикалящата ги среда, с цел тя да бъде нагласена към вътрешното Аз.

Друга основна цел на DIY е примамливата за всеки пънк възможност да се противопостави на едрия производител и неговото влияние, да нанася удари по машината, изградена с цел нарушаване на икономичния баланс и разширяване на класовата пропаст между малкия процент крайно заможни и огромния процент социално-средни и слаби хора. (Обяснява ни Уикипедия)

Анархия до дупка...

Други елементи на пънк-идеологията са критиката и отрицанието. Представителите на тази суб-култура виждат света и човека като нещо неправилно и се опитват да го коригират... агресивно. Те критикуват, бунтуват се, чупят установените стереотипи, не зачитат догмите, оплюват Кралицата.

Противопоставят се на всичко, което се счита за правилно, защото те го виждат като грешно, като нещо, което замъглява съзнанието на хората.

Външният вид...

И така, поставен в контекста на цялата философия, той вече не ви се вижда толкова безумен, нали? Що се отнася до общия пънк-вид, генерално той може да бъде окачествен като гротеска.

Гротеска на външния вид на самите хора. Както казахме малко по-горе, пънковете виждат човека като едно несъвършено, неправилно същество. И всичко във външния им вид се опитва да покаже наяве това схващане. Те се превръщат в гротески в името на идеализма. Пънк-модата се опитва да изкара наяве несъвършения човек, той да послужи за назидание и да бъде коригиран. Това е всичко.

Защо всъщност ви разказвам всичко това ли? Защото „пънко нема умре“! Напротив, по-жив е от всякога - може да го видите навсякъде: от улиците на всички световни градове до най-актуалните модни подиуми.

Убедете се горе, в галерията.

Още пънк и суб-култури:

Градска джунгла: Хараджуку или философия на антимодата

Градска джунгла: готик мода по здрач

Новата градска джунгла: Natural born Chav*

Градска джунгла: Nothin' but a pin up girl