Интервю с Ан Хатауей директно от Страната на чудесата

И тъй като все още сме под въздействие на вълнуващата атмосфера на „Алиса в Страната на чудесата“, решихме да публикуваме едно ексклузивно интервю, което ни бе предоставено специално, с Ан Хатауей, която ще видим в ролята на Бялата кралица.

В момента Ан е на върха на кариерата си.

Тя беше номинирана за „Оскар” за най-добра актриса за ролята си в драмата на Джонатан Дем „Рейчъл се омъжва” от 2008 г.

Изпълнението й в този филм й донесе и номинации за „Златен глобус” и „Независим дух”, номинация от Гилдията на филмовите актьори, както и няколко награди на критици за най-добра актриса.

Скоро ще я гледаме в режисираната от Гари Маршъл романтична комедия „Денят на влюбените”, където се присъединява към звезден актьорски състав.

Тя си партнира и с Джейк Гиленхал в драмата на Едуард Зуик “Love and other drugs”, която ще излезе по кината по-късно тази година.

Хатауей направи успешния си дебют на големия екран, като изигра главната роля в хитовата комедия на Гари Маршал „Дневниците на принцесата” и по-късно я повтори в „Дневниците на принцесата 2: Кралски бъркотии”.

Оттогава тя си спечели всеобщо одобрение с изпълненията си в „Умирай умно” със Стив Карел, „Да бъдеш Джейн Остин”, „Дяволът носи Прада” и в „Планината Броукбек” с Джейк Гиленхал и Хийт Леджър.

Научете какво сподели Ан за предизвикателството „Алиса в Страната на чудесата.“

Това екранизация по книгите на Луис Карол ли е?

Това е „Алиса в Страната на чудесата” десет години по-късно. Историята не е същата. Докато препрочитах книгата при подготовката си за филма, забелязах, че през повечето време Алиса се опитва да разбере каква не е – по метода на изключването.

Тя знае, че не е всички онези неща, които хората твърдят за нея – и като преминава през всички тях, тя придобива по-добра представа каква е в действителност.

А в „Алиса в Страната на чудесата” на Тим Бъртън Алиса се опитва да определи коя е, без да прибягва до метода на изключването.

Във филма има една страхотна реплика: „Ти приличаш на Алиса, но ти липсва нейната многоликост”. Това е любимата ми реплика. Мисля, че докато в книгата Алиса изучава въображението си, във филма тя открива душата си.

Защо тези книги се харесват от десетилетия?

Според мен онова, което прави една книга велика, е съчетанието от универсалност и конкретност. Аз не прочетох „Алиса” като дете, а чак когато бях в колежа -от гледната точка на младо момиче, което се превръща в жена.

И наистина се идентифицирах с това: идеята, че никога не си точния размер, че може да изпиеш нещо и да се почувстваш по-малка, или пък да изядеш нещо друго и да се почувстваш по-голяма.

Помня, че тази идея ми допадна, защото я разбирах. На повърхността изглежда забавна и фантастична, но всъщност си играе с много от дълбоките ни психологически страхове – усещането ни за некомпетентност, за несигурност, начинът, по който възприемаме околния свят.

А в Страната на чудесата светът прелива от емоции. Той няма смисъл от логическа гледна точка, хората приемат всичко много навътре, пълно е с противоречия. И ето ви това младо момиче – доста разумно за възрастта си– което се опитва да оцелее там.

Както казах, когато нещо е едновременно достатъчно универсално, за да е една прекрасна, забавна история, и достатъчно конкретно, за да откриеш себе си там и да го почувстваш близко на различни етапи от живота си... Мисля, че това обяснява защо хората продължават да го четат.

А кое прави героите подходящи за филм на Тим Бъртън?

Една от причините „Алиса в страната на чудесата” и Тим да си пасват толкова е, че там нищо не е такова, каквото изглежда. Нищо не е изцяло добро или изцяло лошо. Всичко е смесица от живот, качества и намерения, а според мен Тим се чувства много на място в такава обстановка.

Ако прегледате филмографията му, нищо не е такова, каквото изглежда или би трябвало да бъде. Затова от гледна точка на живота в един такъв свят на въпросителни и двусмислици, но и много конкретен в същото време, Тим е отличният избор. Смятам, че творецът и съдържанието се допълват прекрасно в този филм.

Защо искаше да участваш във филма и да изиграеш тази роля?

Обожавам Тим Бъртън – той е един от любимите ми филмови дейци. Гледам неговите филми веднага щом излязат на голям екран. Обичам естетическото му чувство.

Мисля, че е много необичайно да откриеш режисьор, който не се стреми към различното, само за да е различен, за да ти покаже нещо невиждано досега, а наистина жадува да надхвърли границите на въображението си. Зад всичко, което прави той, има много чисти намерения.

Затова и филмите му, макар и понякога с толкова ексцентрично съдържание, имат сърце. Това ми харесва.

„Алиса” сама по себе си е класическа, удивителна история, и е разказвана толкова пъти, но когато чух комбинацията “Тим Бъртън - Алиса в Страната на чудесата”, знаех, че това ще е нещо много специално, едно прекрасно приключение.

Обичам героинята си. Харесва ми, че тя изглежда като гласа на разума – струва ти се, че би била добра кралица. Но не е задължително. Наистина ме забавляваше идеята, че онова, което е добро за Долната земя, не винаги е добро в реалния свят.

Опиши начина, по който се движи героинята ти.

Всичко започна с тоалета – Колийн Атууд, дизайнерката на костюмите, която е истински гений, създаде тази рокля, по която има толкова много детайли, толкова сложно е изработена, но не изглежда никак тежка.

Струва ти се, че ако не я прикрепиш към нещо, просто ще се понесе във въздуха и ще се завърти. Забелязах и как се движеше роклята, когато я носех.

Никога не съм имала намерение да създавам ефекти. Исках просто героинята ми да се озовава на разни места, и си представях начина, по който се движи, от време на време се блъска в разни неща и не знае как се е озовала там.

Малко е унесена, някак разсеяна, но в същото време много проницателна.

И така, походката се получи от само себе си. Правех много, много бързи крачки и забелязах, че колкото по-отпуснати са ръцете ми, толкова по-силна е илюзията, че се нося във въздуха.

Помня, че бях много нервна в първата сцена. Но я свърших и Тим се усмихна, беше хубаво. Такова е настроението на снимачната площадка.

„Развихри въображението си. Покажи ми докъде можеш да стигнеш”.

Винаги разчитах на това, че ако прекаля, Тим ще ме върне на земята. В главата му има история, която иска да разкаже. Така че обикновено се получаваше комбинация от проста история и фантастични странности. Хареса ми как всичко си идваше на мястото.

Какво се случва с Бялата кралица, когато я срещаме за първи път?

Току-що са й отнели короната и тя е безсилна да попречи на тираничното управление на сестра си - Червената кралица. Така че чака.

Дала е клетва за ненасилие, която не може да пристъпи, така че чака да пристигне някой герой, за да й помогне да си възвърне трона . Жителите на Долната земя биха искали това да стане, защото е мила.

Какви са отношенията между Бялата и Червената кралица?

Отношенията между двете не са добри. Те са сестри, но не мисля, че някога са се разбирали. Смятам, че героинята ми никога не би признала, че не харесва сестра си.

Тя се опитва да я оправдае. Опитва се да намери дребни неща в нея, заради които да я обича, но без особен успех.

Според мен, от нейна гледна точка, ако Червената кралица беше малко по-мила с нея – ако допускаше възможността да бъдат приятелки, ако оставяше място за любов – тя би била готова да й я даде. Но Червената кралица просто я дразни. Те не са приятелки – само роднини.

Кой играе Червената царица?

Хелена Бонъм Картър – освен, че е една от най-възхитителните жени, с които съм имала удоволствието да разговарям, тя е невероятна като Червената кралица.

Придава на образа толкова много енергия. Героинята й е толкова очарователно взискателна, държи се не детски, а детински, егоистка е и не може да й се угоди.

И после изведнъж изглежда уязвима и тъжна, защото ще остане самотна завинаги, толкова дяволски себична е. Хелена е невероятно забавна в тази роля.

Разкажи ни за актьора, който играе Лудия шапкар.

Това е Джони Деп – ужасно се забавлявам с всичките му филми и е истинска привилегия да гледам изпълнението му на живо.

Толкова е изобретателен и мил, много мил и сърдечен човек. Но да го гледаш как играе, в стихията, във вихъра си, е страшно вълнуващо.

Иска ми се да се занимава с театър, за да могат и останалите да се докоснат до това. Много е въздействащ. Чувствах се облагодетелствана, че мога да го гледам.

Какво е впечатлението ти от начина, по който се снима този филм?

Този път подходих с будистко спокойствие към снимките. Звучи глупаво, но нямах представа какво се случва. Изведнъж сякаш се озовавах в неоново-зелен терариум – всичко наоколо беше зелено и имаше огромни празни пространства.

Тим знаеше какво се случва – той владееше положението. Аз трябваше само да следя за появяванията си, да си казвам репликите, и да чакам Тим да прецени, че сме готови да продължим. Така подходих. Не бях под никакво напрежение. Просто излизах и играех.

Какво трябва да очакваме с нетърпение?

Тъй като светът на филма започва и свършва с въображението на Тим Бъртън, няма да видите филм, сниман на места, които сте виждали хиляди пъти.

Тъй като в този свят няма правила, ще видите толкова много и различни окраски, цветове и настроения, някак обединени чрез Тим. И мисля, че ще наблюдавате истински размах на въображението.

Според мен това е същината на книгата, и този дух внася и Тим във филма. Всички участници бяха толкова находчиви, толкова талантливи, толкова творчески настроени...

И мисля, че точно за това е филмът – как да разкажем история, която отдава почит на въображението, по начин, който разкрива най-добре огромното му богатство? А това е просто фантастична идея.