Нечувано, но сладко: Тя обича да работи през уикенда

Имаме някаква тайничка страст към радио-водещи.

Вероятно заради чара да си "известен глас", а не прозаичното „известно лице“ и заради това, че радио-водещите ти правят компания в градския транспорт докато отиваш на работа - нещо, което никой друг не прави толкова добре, колкото тях.

И понеже човек трябва да уважава страстите си, за да не се превърнат те в обсебващи мании за преследване на същите тези водещи, от време на време се срещаме с някой любим глас.

Досега в сто процента от случаите любимият глас се е превърнал и в любимо лице. Надяваме и се и за вас да е по същия начин.

Най-новия глас в колекцията ни е Ася Александрова, която води Куиз Шоу по радио Атлантик.

Можете да я слушате всяка събота и неделя от десет до 12 часа. Тя задава въпроси, раздава награди и има много „съботен“ глас.

Признавам, във времето, когато работех и през почивните дни, откровено не можех да я понасям, защото с нея отивах на работа.

Мислех си, че ние двете сме единствените в света, които са заети в този миг от седмицата – в събота, малко след десет.

Оказа се обаче, че за разлика от мен, Ася страшно много обича да работи по това време и това беше сериозна и основателна причина да ви срещнем с такъв човек – за да знаете, че съществуват и такива.

А после се оказа, че не само гласът й е симпатичен...

Как може да ти харесва да работиш събота и неделя и да ти харесва, просто е безобразно.

От 94-та година все през почивните дни работя.

Тогава водехме с настоящия програмен директор на bTV Апостол Пенчев едно предаване по радио Витоша - „Уикенд в София“ от седем до 12 сутринта.

Оттогава досега не съм работила по друго време.

Пробвала съм да работя в следобеден блок, вечерен, но събота сутрин през почивните дни е моето време.

Нямам никакъв проблем със ставането, нито с мотивация, по улиците е спокойно и страшно много ми харесва да го правя.

А какво правиш през седмицата?

Всъщност в моето предаване се грижа за всичко – и за темите, и за рекламодателите, така че през седмицата също имам работа.

Срещам се с партньори, уговарям реклами, мисля си въпроси.

Значи работиш седем дни в седмицата?

Може да се каже, но за мен това не е работа. Пожелавам всеки му така да си възприема работата – като забавление.

Зарежда ме това, което правя, чудесно се чувствам.

Винаги ми е изглеждало много романтично да работиш в радио, защото си сам, имаш възможност да си представяш каквото си искаш, да се заглеждаш нанякъде, а не като в телевизията.

Там трябва да внимаваш не само за гласа си, но и за жестове, мимики, положение на тялото....

Как става всъщност?

Когато започнах да работя в този бизнес, в студиото имаше двама – водещ и тон-режисьор. Той помагаше за техническия процес – пускане на микрофона, на песните, на зрителите в ефир.

По неговите очи можеше да се разбере какво евентуално въздействие оказваш върху слушателите.

А и не изглеждаше така, сякаш си говориш сам.

В момента нещата са различни и в началото ми беше много трудно. Един пулт, един монитор, един телефон и сам.

Преходът ми отне доста време. Трябваше на ново да се науча да звуча с настроение, да предвидя евентуалната реакция на слушателите.

Не знам колко време продължи този процес. Радвах се на приятелите си, които ми звъняха по телефона, за да ми кажат, че са ме слушали и им е харесало.

Сега вече нямам проблеми с това.

Опитвам се да се поставя на мястото на всеки от слушателите, къде може да ме слуша – на автомивка, в магазин, вкъщи, в задръстване... и какво евентуално си мисли, ако е сам.

Така успявам да ги провокирам да ми се обадят, защото все пак това е целта.

А какво става, ако никой не ти се обади?

За щастие, не съм имала такъв случай. Химията все още се получава с гласа ми. Надявам се никога да не ми се случи.

Учила ли си нещо специално, за да говориш толкова секси?

Всъщност съм завършила НСА, с първа специалност треньор по тенис и втора специалност - спортна журналистика.

Там имах един професор, който ми преподаваше радио журналистика. Той ми каза: „Имаш хубав глас и бърза мисъл, защо не се пробваш в радиото?“. Така стана, спонтанно.

В радио Витоша ми беше първата работа и след това обиколих доста радио станции.

В Ретро радио също научих много, шест години работих там, чудесен екип.

Но пак ти казвам, това не е работа, това е забавление.

Не те ли е изкушавала телевизията?

Била съм водеща на телевизионно предаване – казваше се „Булевард България“ и беше на запис.

Телевизията обаче е медиа, в която зависиш от страшно много хора. 20 човека трябва да мислите на една вълна, което е много трудно, особено в България.

Този бавен процес мен лично ме изнервя, защото обичам нещата да се случват на момента и когато нещо не стане, да знам, че аз съм си виновна.

В телевизията е по-различно и това никак не ми хареса, затова останах в радиото.

Обяснявали ли са ти се в любов заради гласа?

Не, защото поставям граница. Флиртувам, но до едно определено ниво със слушателите. Не съм такъв тип човек, а и това е сутрешно шоу.

Ако водех предаване след 20 часа, друго щеше да е.

Мислиш ли си сама да правиш радио или да си „шеф“?

Не искам, защото ще ми избяга удоволствието. Да си мениджър, означава да влезеш в ежедневна рутинна административна работа, което превръща професията ти в нещо неприятно.

Така имам свободно време, отдадена съм на детето си и на мъжа си, мога да спортувам и да се забавлявам. За мен това е животът, не искам да влизам в матрица, не бих работила от 9 до 6.

Какво става, ако се разболееш?

Няма такова нещо като „не мога да отида на работа“.

Ходила съм с температура на предаване, но то човек се стяга и май се излекува по-бързо по този начин.

Даниел също изкарва до край.

Най-лошото е да ти личи по време на предаване, че имаш проблеми. Ти си там, за да мотивираш и амбицираш хората, които те слушат, а не да ги натоварваш.

Дори когато съм била много болна, работата ми е помагала да не се давам, да не изпадам в самосъжаление и да си казвам „ужас, колко съм зле“.

Когато родих първото си дете, на третия ден се чувствах много зле. Внезапно влязох в матрица, за която не бях готова.

Все едно си бях излязла от живота.

На третата седмица отидох на работа за два часа и това ме спаси от сериозна депресия. Бях страшно благодарна, че имам точно тази работа.

За раждането на второто ми дете вече съм подготвена.

Някак успокояващо звучиш – очевидно може да се балансира между кариера и семейство.

Можеш, разбира се. Човек не трябва да се притеснява излишно.

Ето, например голямото стресиране на тема „Наближавам 30, трябва да родя“.

Аз съм на 39 години и никак не мисля, че ми е късно. Жените раждат първото си дете след 35 и в това няма нищо лошо.

На едно дете му трябва подходящ баща и среда, в която да расте.

Нещата не могат да се случат само защото някой е решил, че биологичния часовник тиктака.

Възрастта е въпрос на усещане – даваш ли се, не се ли даваш.

Когато правихме интервюто, Ася все още беше бременна с второто си дете.

Шегувахме се, че може да го роди докато пием кафе и ми даде пълни инструкции къде да отидем, ако се случи да й изтекат водите.

В деня, в който публикуваме интервюто, Филип вече е на осем дни, а Ася успешно съчетава семейството и работата си, защото и двете са част от живота й- бел.авт.