Ади Цанова: Приключенията на един сватбен агент

Снимка: Личен Архив

1 / 23

Безскрупулно организирана, шеметно активизирана, множествено дейна и огнено чаровна, Ади Цанова е популярна като първия сватбен агент в България.

Забележителната си кариера е започнала преди десет години и от тогава през ръцете, очите и сърцето й са минали хиляди сватби, превърнали се в най-важното събитие в живота на десетки хиляди влюбени двойки.

Освен с организирането на сватбени събития, Ади се занимава и с кетъринг, менажира няколко заведения, пише книги и пътува до най-екзотичните и далечни дестинации.

Вижте какво ни разказа тя, между многото си дневни ангажименти.

Как накратко преминава  работният ти ден?

Ами зависи. Всичко е по график. Той върви най-малко 2 седмици напред. Обикновено започва много рано: подготвям децата за училище; задължително компютърът ми е сложен от предишната вечер на бюрото у дома и в момента, в който стана, първата ми работа е да прегледам съобщенията, излизам към 8:30.

От там нататък всичко протича много динамично и разнообразно. Често ми се случва да се прибирам в 10:30 – 11 вечерта.

В зависимост от това какво имам да правя. Дали имам срещи с клиентите, или с екипите, с които работя: фотографи, декоратори, аранжори, оператори, диджеи, печатари.

За мен няма събота и неделя: около 10 месеца в годината се работи всеки ден и слава Богу.

Спомена, че имаш деца. Похвално е, че можеш да съчетаваш такава динамична и поглъщаща работа със семейството.

Ами не съм сигурна, че съм най-добрият комбинатор. Но въпреки всичко, си мисля, че успявам да се справя с децата: преди всичко като майка и като техен приятел (имам 2 момичета на 15 и на 10 – възраст, в която можем да си бъдем абсолютни приятели).

Разбира се, от работата семейството страда най-много, но такива са времената. Не е въпрос на кариеризъм, по-скоро на оцеляване.

Ти си популярна като първият сватбен агент в България. Как изобщо реши да се занимаваш с това?

Просто така се получи, не съм си правила планове да ставам сватбен агент. Не съм мечтала и не съм и предполагала – аз съм филолог по образование.

По стечение на обстоятелствата се случи така, че клиенти, които бяха наели нашата кетъринг фирма, имаха нужда и от друг вид помощ, която се превърна в планиране и цялостната организация на едно сватбено събитие.

Това стана преди 10 години.

И всъщност тогава разбра, че това наистина ти харесва?

Ами аз съм много организирана, още от малка. Това е една мания, която просто превърнах в своя професия.

Да си организиран е изключително важно качество, което един сватбен агент, събитиен мениджър и всички останали, които се занимават с организиране на събития трябва да притежава.

Разбрах, че освен всичко си се занимавала и с театър?

О, да. Караш ме да връщам годините назад. Бях 6 или 7 клас. Бях част от Руския камерен театър, с който сме обиколили цяла България, били сме в Косово по време на военните действия, в руския Кейп Форд, били сме в Белград, Гърция, Македония.

И жънехме големи успехи.

Аз съм играла Чехов, Шварц, Гогол, все водевилни спектакли, изпълнени с повече хумор, който отговаряше на нашата стилистика. Играехме само на руски и беше изключително интересно.

Да се върнем на сватбите. Коя е най-нестандартната, която си правила?

Ами, ако ме питаш коя е най-нестандартната сватба, ще ти кажа, че това е моята, защото беше общ сбор гости 13 и беше много весело, продължи 3 дни.

Как се случи това, не зная. Бяхме само приятели и беше много забавно, но оттогава са минали 13 години.

Нещата са много различни сега.

А какви са предпочитанията на хората сега?

Ами в повечето случаи са много различни от моето виждане. За нас, с опита и рутината, които сме придобили в работа, нещата стоят по много по-различен начин. Но ние, естествено трябва да се нагаждаме.

Имаше един период, в който имаше повишен интерес към екстремното изживяване: сватба на балон, скачане с парашут, сватба в пещера и т.н., но това са по-скоро единици, не е мерило за обществените предпочитания.

Общите предпочитания са много еднакви и от нас зависи да убедим младоженците да направят нещо различно, нещо ново за техния сватбен ден, за да е изпълнен той с положителна и различна емоция.

Сватбеното събитие, само по себе си, е еднакво за всички: има булка и младоженец, има хапване и пийване, има хубава музика и диджей, има веселба, църква, ритуална зала.

Но онези малки неща, детайлите, са много важни, за да направят всяко едно събитие уникално.

А случвало ли се е така, че да възникнат конфликти от гледна точка на това, какво искат клиентите и това, което ти мислиш, че е най-правилно?

„Конфликт“ е дума, която носи отрицателен заряд. Аз бих казала не „конфликт", а по-скоро "дискусия“.

Иначе, не случайно съм успяла, защото мисля, че това, което правя се цени като елегантно, красиво и хубаво.

Разбира се, че аз, като един успешен сватбен агент, искам всяко едно мое събитие да е имиджово. И не да бъде разпространено в медии, а да носи удоволствие на хората.

Разбира се, появяват се желания, които понякога са свързани с такива глупости и лошото е, че искат да привлекат и мен.

Например?

Ами неща на възпитателно ниво. Ние по принцип можем да осигурим всичко, но понякога клиентите не мислят за това, че булката си е купила рокля за 6000 лв., а менюто е ужасно.

И естествено хората си казват: "Тези организатори защо са направили такова нещо?“, а това не носи добър имидж за нас.

Защото всеки гост на едно събитие е потенциален наш клиент и в такъв случай трябва да се представим отлично. В такива случаи съм имала дискусии на тази тема.

Имала съм 1-2 случая, в които не сме имали влияние и резултатите са били абсолютно ясни. Даже сме имали реплики от гости, касаещи менюто, например, и аз съм била честна с тях, че нямам нищо общо.

Защото така можеш да промениш статута на една добра организация, в статута на една не толкова добра.

И нито аз, нито колегите бихме се наели, след 10 години усърдна работа, да изпълним нещо, което застрашава събитието като имидж или като сигурност и безопасност.

За такива неща съм абсолютно категорична, че не искам да се случват на мое събитие.

А имало ли случаи, в които твои клиенти са изпадали в предсватбена треска и са се отказвали?

Младоженците – не. Булката е тази, която се вълнува повече.

Ние, жените по принцип имаме склонност да изпадаме в излишни истерии. И когато се случи те да изпаднат в никакви крайни настроения, аз гледам да се отдръпна, защото това не влияе добре на работата ми и на настроението ми.

Не можем нито аз, нито моят екип да изпадаме в едно отрицателно настроение точно в деня, когато имаме да свършим адски много.

Други изпадат в една особена чувствителност. На такива хора можеш да помогнеш, давайки едни много нормални съвети, като на човек.

Хора, които изпитват чувства не толкова на притеснение, а на вълнение – с положителен заряд: да дочакаш деня, да се омъжиш за човека на живота ти. Това е различно от онази депресия, в които изпадат някои.

А случвало ли ти се е някой да се е отказал от сватбата си в последния момент?

Ами случвало се е. И ми се е налагало да поделям това и онова. И по някога булката и младоженците са ни казвали: „Ами как так сега? Няма да се женя!“.

Но за съжаление ние няма как да се намесим в техните лични разправии. Не бихме искали и да носим по домовете си отрицателния заряд.

А оставаш ли приятел с клиентите си?

99.9% да. Имам чудесни приятелства за цял живот.

Знам, че е имало случаи, в които разни дами са те молили да им намериш съпруг?

Да, хората бъркат. Като кажеш, че си сватбен агент и хората си мислят, че си от Агенция за запознанства „Тя и той“ и искат да ги запознаваш.

Не е това ролята на сватбения агент: ние ги чакаме вече намерени, влюбени и готови за събитието.

Моите приятелки всичките,с хумор разбира се, искат да им намеря някой. Това разбира се не се случва, ха-ха. Любовта е нещо много съкровено и много мигновено.

А мислиш ли, че това е професията на живота ти? Това ли искаш да правиш цял живот?

Сега чак изтръпнах. Не, не смятам да се занимавам с това цял живот, защото моето разбиране е, че агентът трябва да е близо до възрастта и разбиранията на своите клиенти.

А с моето порастване това става все по-трудно.

Не че не съм млад човек като тях, но нещата много се изменят – слуша се различна музика, ползват се различни комуникации... има толкова много неща, които делят поколенията.

От друга страна вярвам, че още дълго ще мога да я упражнявам тази професия и най-вече с помощта на децата си.

А с какво би се занимавала, след като приключиш тази кариера?

Ами аз винаги съм се занимавала с повече от едно нещо: имаме кетъринг копания (със съпруга й – б.ред.), имаме компания за оборудване и отдаване на мебели под наем, имаме ресторант и един винобар, който работи, когато е топло.

Имаме училище за квалификация и преквалификация на обслужващата сфера, автор съм на две публикувани книги...

Винаги съм правила още нещо. Вярвам, че мога да съчетавам и ако има, както се казва, мегдан в разбиранията ще мога да правя и това и още много неща.

Мечтата ми е да имам книжарница, където да посрещам лично клиентите си и да пиша нови книги, които не е задължително да са свързани със сватбите.

Разкажи за досегашните си книги?

Ами първата е на сватбена тематика, казва се 'Помощ! Омъжвам се!“ и цели да даде някои добри съвети на младоженците, втората, наричам я по-скоро книжен проект, се казва „предСватбен дуел“ и е книга – игра за двама.

А третата е свързана с най-мечтаното пътуване в моя живот – до Антарктика, където мъжа ми ме заведе миналата година.

В пътен дневник описах тази земя така, както не я е описвал никой друг досега. Това пътуване за мен е нещо неповторимо, то е изключително скъпо и малко хора могат да си го позволят.

Там има неща, които не могат да се видят никъде другаде по света. Антарктика е нещо невероятно.

А какво следва след сватбата?

Ами за мен почти винаги следва приятното удовлетворение, че сме се справили.

А за младоженците вярвам и горещо се надявам, че следва безрезервна любов и безоблачен семеен живот.

Разбира се има много ежедневни, битови проблеми, които се опитват да подрият основата, но не успяват.

Битовизмът няма да ни затрие, може да се опитва, но не е в състояние да убие истинската любов.

Какво ще пожелаеш на всички онези, които им предстои тази важна крачка?

И на онези, на които им предстои, и на тези, на които не им предстои, пожелавам крепко здраве, което е много важно за добрия дух на едно тяло, за да може да приема любовта и да я предава, да бъдат много обичани и да обичат и успехи във всяко едно начинание.