Неприличен разговор 01

За „01. Неприличен роман“ вече се изписа и изговори много.

Това е първата книга на Ивайло Борисов (ще пропусна клишираното „младия български писател“, защото човекът просто е решил да седне и да попише), която по мое собствено скромно мнение е едно от най-хубавите неща, които са се случвали на рафтовете и сергиите раздел „Българска литература“ последно време.

И не защото романът притежава кой знае какви професионални качества и сензационни похвати на писане.

Причина не е описването на някаква свръх оригинална история.

„01“ е нещо хубаво, защото е нещо честно.

Ивайло се захваща да разкаже обикновената история на един обикновен млад човек, който, както е написано в анонса, просто се ражда на „грешното място“ (за времето не съм сигурна).

Отвратен до краен предел от настоящата постсоц действителност, той (не, не поема един дълъг и изпълнен с мъки път на себеосъзнаването) просто решава да тегли една майна на целия български абсурд, прави си адекватен за нашите географски ширини маркетинг план и решава си бие камшика.

Ако вече сте чели някакви рецензии за „01“, неизбежно сте се сблъскали с думата „хейтър“, която, като че ли най-приляга на ивайловия герой Бенедикт.

Краен профан, върл непукист и отявлен циник, той действително ще обогати „просташкия ви речник“ доста добре, но освен това ще ви накара да плачете от смях, сблъсквайки ви с безумието на злободневните хора и ситуации, ще ви накара най-после да си вдигнете Д-то от пейката пред мола и да свършите нещо полезно и ще ви поопердаши доволно.

Най-важното обаче е, че Бене ще ви каже истината.

Неприличната истина, която вади очите и проглушава ушите.

„01“ не е поредната изтупана арт претенция. „01“ е семплият факт.

Срещнах се с Ивайло Борисов и говорихме свободно. Така както говорят всички млади български хора. Получи са малко неприлично, но няма да ви стане неудобно. Обещавам.

Абе, ти откъде се извъди такъв хейтър?

Ха, това наистина ли е първият въпрос? Направо ме заби, ама ще отговоря де, какво да правя. Не съм хейтър, защо да съм хейтър? Само хората, които не ме познават, могат да си помислят подобна глупост, хаха.

А тези, които те познават, какво си мислят?

Ами те си ме харесват и обичат, защото ме знаят в друга светлина, която очевидно няма нищо общо с това... Знаеш ли, само майка ми ме затапи по-зле.

Защо?

Ами, защото явно не е очаквала, че доброто възпитание, което са ми дали, може да се изроди в такива остри псувни и профания и й дойде тежичко.

Обади се да поиска прошка за провала си като майка. Което ми дойде малко в повече.

А тя прототип на майката на Бене ли е?

От части да.

А не мислиш ли че това е типично за всеки млад и по-разсъдлив човек в България?

Това е малко противоречиво - хем разсъдлив, хем станал профан... Но пък от друга страна ако приемем, че аз съм все още с всичкия си и съм едновременно с това профанизиран, то има логика.

Но, хората като цяло не обичат използващите профански език. Забелязал съм го и дори по едно време дълго се опитвах някак да замаскирам с други думи идващото ми отвътре "***".

Та накрая стана чудо - започнах да говоря като шизофреничен академик с кофти второ аз.

А не говориш ли така “профански“ в книгата, защото си се повлиял от Минаев и някои други съвременни постсоциалистически писатели?

Не знам, може да е някаква социална експлозия, която се е случила на няколко места едновременно.
Напили сме се вечерта, сутринта сме се събудили и хоп - вече с нов акъл.

Специално при мен беше следствие на наблюдение на реакциите на околните към определено поведение и последвало коригиране на моето собствено в желаната посока. Голям съм манипулатор, значи.

Може ли да се каже, че Бене ти е някакъв вид алтер его? И доколко изобщо биографична е книгата?

До известна степен може, макар че няма да е точно. Той е събирателен образ от поне 10 души, които познавам или съм имал възможност да наблюдавам отстрани. Разбира се, има нещо и от мен и също от алтер егото, няма начин.

Но далеч не говорим за биографична книга, както фрапантните съвпадения може би провокират да се мисли.

Какви са те?

Ами да - той е уеб дизайнер, аз съм уеб дизайнер; той е пристигнал в София отвън, аз също; и на него не му върви математиката като на мен. Ей такива дребни неща.

Бене доста презира провинциалистите. Струва ми се малко парадоксално. Ти като си дошъл в столицата, не си водил по-неугледен начин на живот?

Бих казал, че Бене просто презира паразитите и ненужните обществени елементи. Такива има и в провинцията, и в София.

Принципно е трудно от пръв поглед да кажеш кой е паразит, но има хора, на които им е изписано на челата. А, колкото до мен – нямах този късмет, защото не дойдох като студент.

Но пък с агентите обикаляхме доста по общежитията на партита. И се нагледах на невъзможни чудесии. Арсения, между другото, е реален образ. Само дето не се казва така.

Това ли е идеята на книгата - да изкара кирливите ризи на българското обществото?

Не съм сигурен, че книгата има идея. Тъпо ми е като се задълбава в несъществуващи посоки, понеже на плоския човек без собствено мнение толкова му трябва - да прочете някъде, че някой си бил искал да каже нещо си.

Нагледах се на достатъчно глупости в стил "каква е била целта на книгата". Целта беше да пробвам какво ще стане. От там нататък - всеки е свободен да тълкува.

Да ти кажа, радвам се когато хората тълкуват и разсъждават от своята гледна точка, вместо да захапват готовата посока, която често им се подава. Но се сещаш колко евтино, изтъркано и тъпо е сега да кажа : "Да даде храна за размисъл на всеки".

Е да, но всеки на този свят прави нещо, защото е движен от някакви подбуди. Ти защо реши да напишеш роман?

Ами, аз не съм много уравновесен. Не си личи от пръв поглед, но не съм. И ми втръсна да се занимавам с това, което правих.

И между сума ти и идеи, от които дори една не можах да приоритизирам като по-важна, беше и да издам книга.

И така се случи, че имах на разположение 2-3 месеца, в които си бях поставил задача да реша с какво искам да се занимавам от тук нататък, защото с дизайна твърдо бях решил, че приключвам.

И започнах да пиша едни документи, бизнес планове, да чета, да ровя, да проучвам различните бизнес аспекти и такива дивотии. И в един момент се поизморих и реших да поотпусна малко, като попиша.

Така се получи, че успях някак да съчетая новото написано с неща, които имах написани от преди и то взе, че се оформи нещо като 2/3 романче... и реших поне едно нещо да завърша до края, а именно него.

А как го приеха хората? Има ли обидени, спомена майка си?

А, родителите ми не ги брой. При тях се появи синдромът „Какво ще си помислят хората“, но отшумя бързо. Което адски ме радва.

Постигнах невъзможното - да променя иначе невъзможни за промяна схващания.

Иначе отзивите са смесени, разбира се. Има много язвителни мнения, но то си е в реда на нещата. И ти да видиш целия си свят нахранен грубо, и ти няма да реагираш особено добре.

Има и други типажи - силно културни и литературно грамотни, за които най-големият проблем е профанията. И там се начетох и наслушах на "гръмки приказки". Разбира се, има и позитивни отзиви.

И какви по-точно схващания за промяната успя да промениш?

Едни приятели на нашите дошли на гости и те им показали книгата. И чичо Иван така се развълнувал, че ми се обадил да ме поздрави, но аз кой знае къде съм си бил оставил телефона и не съм го чул.

Човекът обаче оставил войсмейл, плачейки от вълнение. За мен това значи много, колкото и да не е важно за друг. Имам предвид това, че родителите ми и приятелите им са връстници на Лили Иванова.

И приеха твоята гледна точка безапелационно?

Не съм срещал все още някой да е 100% съгласен с мен, така че оставям едни 50% за несъгласие, но ми е пределно достатъчно, че не ме съдят за това, което мисля и за начина, по който го изразявам.

Искаш да кажеш, че все пак си упял да разчупиш някои социалистическите догми, в които са възпитани тези хора?

Не съм сигурен, че съм постигнал чак такова почти невъзможно чудо, но все нещо е станало.

А можеш ли да дадеш формула за бързо припечелване на няколко милиона?

Купуваш евтино, продаваш скъпо - там няма как да сбъркаш, хехе.

А защо реши да кръстиш романа си точно по този начин?

“01“ е първата книга, а ако ти е кеф, може да значи дори и първия милион. Другото го добавиха издателите.

Това означава ли, че ще има “02”, или вече си събрал куфарите и си се записал на студентска бригада?

Че аз съм стар за бригада вече. Над 28 години вече сме дискриминирани. “02” ще видим дали ще има.

Ако не успея поне едно Porsche да си взема с приходите от тази, не виждам смисъл да се напъвам за втора. Така де. Обаче ако ми обещаят високобюджетен филм по двете, ще се постарая , хаха.

А Бене какво прави?

I'll never tell.