Мариза: артистът е искрен дори когато играе

Автор: Елена Пенева

Музиката й е емоционална буря, пропита с типичната за фадото меланхолия, дрезгава тъга и чувствено великолепие.

Наричат Мариза „принцесатата на фадото“ и я определят за основна наследница на кралицата Амалия Родригеш.

На живо музиката й е дори по-вълнуваща, а присъствието й – елфическо. Слаба, стройна, с къса бяла коса и обикновено – с дълга черна рокля, тя е емоционален кукловод, който приковава вниманието и владее чувствата на публиката.

И без значение дали носиш в гените си saudade (типично чувство за фадото, описвано като непреодолимо усещане за загуба), или за първи път се срещаш с португалската музика, си безвъзвратно потопен в емоцията му чрез един от най-красивите гласове в уърлд музиката.

Мариза идва за втори път в България на 11 април, когато ще превърне зала 1 на НДК във фадо къща – традиционна таверна, където се изпълнява класическото фадо, почит към което певицата отдава с последния си албум Fado Tradicional.

Ето какво сподели за него и за музиката си самата Мариза...

Какво помните от първия си концерт в България и какво да очакваме от предстоящия?

Помня добре първата ни среща - публиката ме посрещна много топло и разбираше музиката ми доста добре, което беше изненада за мен. На предстоящия концерт ще представя нови песни от последния албум. Но няма да пропусна обиколката и из останалите. 

Започвате фадо кариерата си с концерт в чест на Амалия Родригеш и сега, 10 години по-късно, все още ви сравняват с нея – как чувствате тази връзка?

Честно казано, не мисля върху тези сравнения. Връзката ми с Амалия е проста – аз се възхищавам на музиката й. Дали пея като нея? Това другите ще определят!

Наименованието на фадо произхожда от думата "съдба". Кога разбрахте, че точно фадото е вашата съдба? В началото на професионалната си кариера пеете в други жанрове...

Не мисля, че е имало момент, в който съм разбрала. В живота ми се случват неща и аз просто ги приемам. Започнах да пея фадо на 5 години. И тази музика винаги е била част от живота ми. И винаги съм я слушала. Но в тийн годините слушах много боса нова, соул, фънк, дори рок. После се случи този концерт, първият албум... За мен беше голяма изненада, когато разбрах, че хората по света харесват музиката ми и са любопитни към нея, към културата, към хората. Разбира се, съм щастлива, че е така, но изобщо не ми е минавало през главата, че искам да правя концерти по целия свят, да бъда популярна или нещо такова. Просто се случи. И ако фадо означава съдба, явно съдбата ме е избрала да правя това, което правя.

Фадото обикновено се пее в малки таверни, а вие го представяте в световни концертни зали. Какво се губи и какво се печели от популярността на уърлд музиката?

Да бъдеш певец, е огромна привилегия, защото можеш да правиш това, което обичаш най-много на света. Да пея в малка таверна, е все едно да плувам в свои води. Познавам корените си, знам откъде идвам, коя съм и изразявам точно това, което чувствам в момента. Но да пея в най-престижните концертни зали в света, е също прекрасно – така споделям и разпространявам португалските си традиции, култура и музика. И двете ми харесват. Вероятно някой ден ще трябва да спра да пея в огромните зали. Няма да е лесно. Но тогава пак ще имам моите таверни.

Фадото става изключително популярно във времена на диктатура, като форма на протест чрез поезията в текстовете на песните. Каква е според вас връзката между музиката и политиката?

Вероятно има, но изобщо не се интересувам от политика. Падам си само по музиката. И изкуството. Това е животът ми.

Музиката мисия ли е за вас?

Не. Светлина е. Възможност. Любов.

А терапия ли е?

Гледам на изкуството като на възможност да изразим и претворим всичко в и около себе си така, че да остане след нас. Аз не съм човек, който се преструва на сцената, че чувства нещо, което не чувства. Не, всичко е истина, чиста емоция. Но това не значи, че нося тази емоция от къщи. Артистът е искрен дори когато играе. Вярна съм на този принцип.

Казват, че когато някой артист е в задънена улица и търси вдъхновение, се обръща към миналото и корените. Такъв ли е случаят със завръщането към традиционното фадо в последния ви албум Fado Tradicional?

Не, не мисля. Чрез него споделям спомените си от детството, от родителите ми, от мястото, където съм израснала. Традиционното фадо е саундтракът на живота ми като дете и този албум е начин да споделя това и да го предам. В същото време този албум е знак на благодарност към всичи фадо артисти, които са част от живота ми. Фадото е традиция, която се предава от уста на уста, от старите към младите поколения. И с албума отдавам чест на гласовете от детството си, които са ме направили певицата, която съм днес.

Аранжиментите в албума са много семпли и класически, като цяло звученето е интимно и топло. Такова ли е традиционното фадо, или това беше звукът, към който вие се стремите?

Традиционното фадо е винаги такова.

Има стотици видове фадо, бихте ли обяснили разликата между традиционното и фадото в останалите ви албуми?

Да, само видовете традиционно фадо са над 300. Фадото, което аз пея в този албум, е на около 100 години. И всички фадо певци са напълно запознати с него. Разликата с другото е, че в модерното фадо променяме поемата. А в класическото думи и музика са неразривно цяло.

Как младите португалци приемат музиката ви? В света в момента традиционната музика се възражда само ако се смеси с модерни елементи или се намери нов начин на представяне...

За мен е доста просто: музиката е музика. Изобщо не си мисля, че моята е за възрастни или млади хора. Тя е такава, каквато е. И аз просто я пея с цялата си душа.

Модерните уърлд изпълнители са посланици на културата си по света. Кои други посланици харесвате?

Харесвам всякаква музика и имам много приятели, които са музиканти. Трудно ми е да изброя всички. Най-важното обаче е да правят музика със сърце.

Каква част от времето ви преминава в слушане на музика?

Цялото време. Рядко има тишина.

Музиката ви е много драматична и силна, дори в по-веселите песни се усеща стихийна енергия. Мелахнолична личност ли сте?

Не, всъщност не. Доста съм весела. Цялата меланхолия, на която съм способна, се излива в музиката ми. Не остава за живота.

Мариза е в зала 1 на НДК на 11 април от 19,30 часа. Запазете билета си и може да спечелите екскурзия до о. Мадейра.