Жорж от „Стар академи“: Мечтата ми е да пея в поп-група

Имам интервю с човека, който определено бе най-обичаният в Звездната академия. Слабичкият и вечно усмихнат Георги намери път към сърцата на всичките си колеги. Винаги готов да помогне, да даде съвет или просто да изпуши цигара след тежък ден, натоварен с репетиции и „звездни“ занимания.

Жоржи плени фатално сърцето на Вяра. Като приятели. Засега. Но със сигурност Жоро успя да се хареса на всички зрители и да докаже, че добронамерените, мили и нелицемерни хора все още имат място в сърцата на българската публика.

Светът е много малък. Наистина. Оказа се, че братовчедките на Жорж в Плевен живеят на две пресечки от къщата на моите баба и дядо, а самият Жорж и моята братовчедка са завършили заедно 9-та френска гимназия тук, в София.

“Царят на спасяването” се оказа изключително приятен събеседник и ми беше много трудно да се придържам стриктно към въпросите, които си бях приготвила предварително.

Как ти се стори концертът в зала 1 на НДК?

Грандиозно! И преди съм пял в големи зали, но с Детския радио хор и тогава беше различно- на сцената излизахме 35 души и можеш да си позволиш си поемеш въздух. А сега - цялата публика е дошла заради теб, скандира името ти, иска да те докосне...грандиозно е...

Имаше ли уговорка между вас преди гласуването във вторник? За разлика от предишните спасявания, това мина в шеги и закачки?

Този път спасяването беше по-леко, защото знаехме, че остават само пет дни и ще се видим отново. А още по-важното е, че Вяра остана вътре, защото тя е един изпълнител който, макар, че тежи 45 кг с мокри дрехи и е висока 1.50 м, изпълва сцената по време на изпълненията си. Смятам, че точно тези четирима човека трябваше да бъдат финалистите. Моите фаворити бяха Вяра и Вики.

Освен това Марин се разви страшно много и той също заслужава да отиде на финала. За три месеца Марин израсна и от 17-годишно момче се превърна в 17-годишен мъж. А и аз така или иначе ще пея на концерта в понеделник, както и всички вече изключени таланти.

Как ти подейства ниският резултат при положителното гласуване на феновете? Стана ли ти мъчно, че толкова малко хора те подкрепиха?

Не, абсолютно не. Аз за тези няколко дни, през които съм навън, успях да разгледам списанията и анкетите, които са правени, и навсякъде е различно. Някъде съм на 4-то място, някъде на 5-то.

Освен това, сега вече е краят на предаването и повечето хора гласуват за фаворитите - тези, които имат 20 - 25%. Ако моят фаворит беше един от последните, колкото и да го харесвам, ясно е, че моят глас няма да промени много съдбата му и бих предпочел да гласувам за някой от другите, които харесвам, но които имат шанс да спечелят.

Откакто излязох, усещам много положителни реакции, което ми говори, че хората ме харесват и не ме мислят за страшен звяр, когото не искат да виждат.

Ще си починеш ли сега или нямаш време за подобен лукс?

Големият ми проблем, е че трябва да се върна на работа. Трябва да уредя отношенията с работодателя си, който беше безкрайно добър да ми даде 4-месечна отпуска, но все пак има договор, който трябва да изпълня.

Искам да се видя и с Харбър Айланд рекърдс, да разбера дали са доволни от работата ми. Аз, както и всички останали таланти, имам договор, но трябва да разбера дали те са останали доволни от мен и дали ще продължим да работим заедно. Май за сега няма да имам време за почивка...

Как ти е кракът? (В Академията Жорж сподели, че има сериозен проблем с крака и трябва да отиде на лекар, бел. ред. )

Добре е, благодаря

А сърцето?

Добре е и то (смее се с усмивка до ушите).

А в Академията ли го остави или си го взе със себе си?

С мен си е. И в най-щастливите, и в най-тежките моменти обичам да съм със себе си и да си помълча. Винаги си нося сърцето с мен (още по-широка усмивка).

Историята познава случаи на приятелство между мъж и жена, което после е прераснало в любов. Мислиш ли, че ти и Вяра ще станете част от историята?

Отношенията между двама души не се планират. Колкото до мен и Вяра, като начало трябва да се видим навън, дали сме същите, дали се възприемаме един друг като в Академията, дали се гледаме със същите очи. Ние с Вяра сме деца, закачките ни бяха по детски. Нас по-скоро ни нарочиха за двойка, отколкото ние самите да усещаме по-специално привличане помежду си.

Разбули мистерията около Петя?

С Петя се познаваме от много време. С компанията ни от училище запазихме добрите си отношения, много добри приятели сме и постоянно се събираме. С Петя след бала започнахме да се виждаме много често, ходехме заедно на танци... Израснали сме заедно, но връзка, както хората приемат думата, не сме имали.

Успя ли да си покараш колата, която брат ти е окупирал след влизането ти в Академията?

Още не, за съжаление.

А успя ли да отидеш на пицария, след като с Марин се бяхте размечтали малко преди да си тръгнеш за пица и бира?

На пицария не можах да отида, но ми донесоха пица в хотела (смее се).

Една вечер Марин и Ивайло се размечтаха за момчешка група. Ако те поканят да пееш с тях, ще се съгласиш ли?

Мечтата ми винаги е била да пея в поп група. С тях ще се сработим. Бихме имали разногласия само за стила музика, но смятам, че би било много хубаво.

Как се виждаш в бъдеще? Да речем- след десет години?

Винаги съм искал да се занимавам с музика, да правя нещо, което да се харесва на хората. А ако говорим за по-нататък - искам къща, много деца, куче и студио в къщи. И хора, които да харесват това, което правя.

Винаги ли си така сдържан в споровете или и на теб ти се случва да се разкрещиш без да му мислиш много-много?

Малко неща могат наистина да ме ядосат. За три месеца се видя кой какъв е, не е възможно някой да е с маска в продължение на три месеца. Аз по принцип съм си по-спокоен, по-сдържан, обичам да си лягам рано и да ставам рано (усмихва се широко).

Какви езици говориш?

Френски, английски, холандски, испански и имам основни познания по арабски.

Кои са най-хубавите ти моменти в "Стар Академи"?

Всичките три месеца. Сега ми се струва като един миг, чудя се кога пях на 14 концерта, кога изтанцувах 14 танца, всичко мина много бързо.