Танцът като връзка между два свята

Снимка: Phelia Barouh

1 / 4

Автор: Мира Мариянова, info@tialoto.bg

Спектакълът A.S.A., за който вече ви разказахме, се очертава като един от задължителните акценти на тазгодишното издание на Sofia Dance Week.

Негов хореограф е талантливият Живко Желязков, който за постановката селектира танцьори от различни краища на света. Участниците в проекта са избрани на последователно проведени кастинги в Будапеща, Каунас и София.

Ето какво разказа Живко Желязков за любопитния проект и неговите послания...

От какво търсене дойде идеята за спектакъла и как се появи заглавието (ASA)?

Често провокацията идва от нещо много лично – случка, музика или текст. Този път всичко тръгна от едно мое изследване на кожата като най-големия орган. Това, което ме провокира, е как е възможно една толкова тънка граница да разделя две съвсем различни пространства – едното (външното) познато в много по-голяма степен от другото (вътрешното). И двете пространства са населявани от много специфични обекти, които ги характеризират.

Във вътрешното пространство на тялото се случват множество процеси, които ние не познаваме, можем да констатираме резултатите им, но не и да разбираме дълбоките им причини и реално протичащите процеси. След продължителен анализ това, до което достигнах и ми се стори много интересно е, че кожата може да бъде като маска, която да не дава информация за процесите, които протичат в тялото ни. В този контекст разглеждаме тялото като фабрика - чрез сетивата си усвояваме информация, която предизвиква вътрешни процеси, които обаче не винаги получават реализация във външния свят.

Посоката, в която се развива основната линия на спектакъла е стремежът на всеки един от нас да направи вътрешното си пространство по-обемно, така че максимално пълноценно да познае външния свят. Спектакълът има лабораторен характер. Крайната цел на пътя е разколебаването на тази граница и обединението на различните пространства в стремежа да бъдем по-съвършени и по-съзнателни. Живеем в информационен свят, което налага много високи темпове на приемане и осмисляне на многообразните външни дразнения.

Движенията, до които сте достигнали, напомнят за някаква дигитална разпиляност, която може би в даден момент ще бъде преодоляна в името на изграждането на структура.

Разделяме пространството на две части, без да имаме буквална физическа граница. Всеки детайл е отразен чрез средствата на видео средата и чрез взаимодействието на телата с тази видео среда, като двете изграждат вътрешно пространство, в което е положено тялото не като физически обект, а като елемент, изграждащ структурата на цялото. Действието тръгва от пустотата. Започваме с натрупването на маса, масата създава материя, движение и взаимодействие. Спектакълът се движи от материалното към сетивното, от физическото към въздушното.

Очакваше ли от танцьорите да преминат през личен процес на осмисляне или по-скоро технически да достигнат до твоята идея?

Движихме се по схема, която да можем да изпълним до край или в някакъв момент да отхвърлим. Не бих искал да я издавам, защото не искам зрителят да гледа спектакъла с предварителна нагласа и да търси конкретни елементи. Целим да провокираме сетивността на зрителя, така че той да може да усети това, което правим, без да е нужно да говорим конкретно за него.

Това е вторият ти спектакъл, направен в контекста на Derida Dance Centеr, който отново има отношение към компютърния жаргон.

ASA (средна скорост на отговор) се занимава с това колко бързо успяваме да асимилираме една информация и да генерираме реакция. В този проект ще минем отвъд констатацията на процеси, ще навлезем доста по- надълбоко и ще им предадем по-визуален характер. Ще дам следния пример: имаме грамофон, на който се върти плоча – това е паметта, на плочата е записана структурата, мрежата, вселената, която съществува, а иглата е съзнанието – колкото по-развито е то, толкова повече неща ще успеем да прочетем от закодирания материал. В целия си съзнателен живот ние правим опити да разчетем едно съдържание, което вече е на една ръка разстояние в цялото си многообразие и разнопосочност. Ние сме превърнати в потребители и това, което трябва да направим, е да развиваме способността си бързо и ефективно да усвояваме информацията.

Като че ли в спектаклите ти се акцентира на способността на разума да дисциплинира сетивата и да свърши работата.

Да, има нещо такова, но аз си давам сметка, че са важни и сетивата и разума. Може би самите ние не си даваме възможност повече да използваме сетивата.

Спрял си се на изключително различни танцьори. Това част от концепцията ли е?

Да, именно това беше причината много дълго време да избираме хората. Искахме те да не боравят с едни и същи изразни средства. Част от тях имат по-добра класическа подготовка, други не в такава степен. В работния процес някои се доверяват повече на интуицията си, други изграждат танцовите миниатюри, разчитайки на техническата си подготовка. Създавам отделните части на спектакъла, именно основавайки ги на различията в изразните средства. Всеки ще работи в посоката, която най-добре го определя като танцьор и като човешка индивидуалност.

Как развиваш едно движение? Какво задвижва хореографското ти въображение – физическият импулс, концептуалната идея, която се опитваш да облечеш в движение?

Този процес напомня актьорското изграждане на образ, което има два варианта – отвън навътре или отвътре навън. Отправната точка е човек, поставен в определени обстоятелства, в определена среда - не материална, по-скоро сензитивна - която аз се опитвам да трансформирам в движение. Анализирайки една ситуация, ти я свеждаш до основни елементи, на базата на които провокираш танцьора или придаваш характер на движението.

Как се ражда музиката в спектакъла? Предварително, паралелно или следва движението?

И музиката и видеото са изграждани паралелно с движенията. Авторите им бяха запознати с посоката, в която работим, без да разполагат с излишна конкретика. Диалогът беше на ниво взаимни провокации.

Работиш с хора от различни страни и контексти в съвременния танц. Как преценяваш българската ситуация?

Българските танцьори се различават от чуждите в една определена посока. В чужбина танцът се продава, което в никакъв случай не означава, че е превърнат в бизнес, който се самоиздържа. Но това е по-скоро въпрос на възпитание и съзнание, че изкуството е по някакъв начин бизнес и всеки, който се самоопределя като професионален танцьор, наистина има изключително професионално отношение към работата си – поддържа тялото, както и цялостната си психофизика, винаги в готовност за усилен работен процес; организира ежедневието си изключително през професионалните си занимания, започва всеки ден с класове, постоянно и целенасочено развива качествата си.

Докато при нас нещата стоят по-различно – ние се определяме като професионалисти на базата на образованието си, а не на заниманията си или отношението към работата. Имам усещането, че в чужбина хората, които се занимават с танц, са по-колаборативно настроени, стремят се да съществуват като общност, независимо дали се харесват или не. Те имат съзнанието, че заедно трябва да градят ситуация. Докато ние – в преодоляването на ежедневните трудности – или не ни остава време, или не виждаме необходимост в това да изграждаме заедно ситуацията и да я развиваме. Това, което основно правим, е да се оплакваме и да разчитаме на държавата, без сами да се опитваме да си помогнем.     

* Вижте малка част в галерията горе.