Ани Владимирова: Ценностите се променят

Ани Владимирова завършва висшето си образование в СУ „Св. Кл. Охридски".

Тя има дългогодишна практика в областта на практическата психология. Основател и организатор на работата в сайта за електронна терапия.

Широка популярност сред телевизионната аудитория Ани придобива като психолог на риалити формата Big Brother.

Потърсихме Ани, за да си поговорим за нежността и за различните й прояви или липсата на такива у нас.

Ето какво ни сподели тя...

Наскоро се оказа, че българите са 9-тата най-нежна нация в Европа, и че 52% от българите вярват, че с доброта и нежност животът е много по-добър. В същото време, имиджът ни като нация и поведението на хората вътре в обществото е доста по-различен. Как ще го обясните?

Всъщност всички нации са отговорили в по-висок процент този начин – дори „най-студените". Това се обяснява с базовата човешка потребност от доброта и любов. Приказки, легенди, цялото човешко творчество апелира именно към тези човешки прояви. Едно обаче е желанието, а друго реализацията му! Защитните реакции на хората като следствие от начина на живот често изтласкват топлотата в поведението за сметка на грубото оцеляване...

Често по телевизията виждаме арогантно и грубо поведение? Кой модел трябва да следваме, за да успеем? Този на арогантност или...?

По телевизията виждаме до голяма степен реалността. Не съм медиен експерт, за да коментирам логиката на посланията от екрана, но е факт, че огромен дял от стратегиите за справяне и подражание идват именно от медиите.

Вярно е също така, че хората гледат с много по-голям интерес как се разрушава нещо, отколкото как се създава и причината за това е в спонтанната потребност да се „подготвиш" за лошото... Така полека забравяме грижата за доброто в живота си и бавно го губим... В този смисъл съм убедена, че нежността живее във всеки от нас, но също така трябва да бъде стимулирана и подкрепяна.

А какво ще посъветвате младите хора в България, за да бъдат по-добри в ежедневието си?

За да си добър, трябва да го искаш! Нито един съвет няма да бъде послушан от младия човек, ако той няма желание и потребност от акъла, който му даваш... Всъщност в едно съм сигурна – всеки иска да бъде по-щастлив! В този смисъл мога само да гарантирам, че колкото повече топлина и нежност можеш да дадеш, толкова повече има вероятност да получиш и да – това определено ще те направи по-щастлив!

И още нещо, все по-често чуваме господа, които заявяват, че добрите обноски и ухажването вече не са им необходими и че всъщност жените са онези, които трябва да ги преследват. Как ще коментирате този феномен?

Самият факт, че тези господа коментират близостта с другия пол като „преследване", показва и отношението им към този феномен като към лов! Е, щом има и дами, които да ги „преследват", значи са си формирали чудесна „ловна дружинка".

Всеки научно-популярен канал може да ти покаже различни стратегии в ухажването на видовете... В същото време световната класика изтръгва много повече страст с един любовен роман например... Въпросът е, че ценностите се променят и хората искат бърз резултат във всичко. Затова и сексът за една нощ е едно от най-постижимите неща, но всяка следваща сутрин е по-трудна за хората, които живеят така...

Нека поговорим за децата. Мислите ли, че българинът възпитава детето си правилно - на добро и нежно поведение?

Българинът за щастие все още обича много детето си, жертва се за живота и добруването му, но за съжаление го прави по все по-крайни начини. Или разглезваме безобразно децата си като им осигуряваме всичко, без да са положили грам усилие, или ги изправяме сами срещу всичко.

Истината е, че детето не може да бъде залъгвано с поговорката: "Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря". Всъщност ние възпитаваме най-много децата със собствения си пример! Ще имаш добро и нежно дете, ако си добър и нежен човек, но наистина, а не само на приказки и вътре в семейството.

Какво ще посъветвате всички млади и бъдещи родители? Кой е правилният подход към децата?

О, да си добър родител е най-трудното нещо на света! Това го казвам напълно убедено! Затова ще кажа и сложната формула на добрия родител – той дава толкова свобода на детето си, колкото може да употреби и за колкото се е преборило, но и той дава любов и нежност без условия и уговорки!

А бихте ли ни разказали най-яркият случай на който сте ставали свидетел, свързан с някакъв акт на нежност/доброта, който е пожънал истински успех?

Ами той ще е точно свързан с децата. Доведоха ни в екипа 6 годишно момченце, осиновено, набедено, че е с изоставащо развитие. Детето беше неукротимо в кабинета по игрова терапия – фурия, която се страхуваш, че всеки миг ще скочи от прозореца най-малкото... Видяхме, че с думи не става, с провокации с играчки също, абе нищо не работеше с това дете!

Тогава едната ми асистентка започна да го гали по гръбчето всеки път, когато седнеше на стола, а другата държейки го за ръка, му показваше различни картинки, игри, разказваше му истории... След 3 сесии това дете попълни всички тестове за памет, внимание и мислене с най-висок резултат! То не просто не беше изостанало в развитието, това беше много умно дете, което обаче нямаше за какво да се „закачи", за да спре тревожността му, нямаше ръка, която да го погали...

Какво всъщност значи "истинска нежност" и измерима ли е тя?

О, нали ви е ясно, че можеш да засипеш един човек с жестове и прояви на любов и той все да е неудовлетворен, а друг от един мил поглед да полети...? Всъщност нежността не е измерима количествено. В това проявление е важна адекватността и спонтанността. Планово не може да си нежен... Важно е както ти да имаш потребност да си мил с човека отсреща, така и да отчетеш неговата потребност, да се вглеждаш в очите и душата му... Така кръгът между вас се затваря и се ражда онова ново усещане за близост и съпреживяване.

Какво ще пожелаете на всичките ни читатели?

Да се вглеждат по-често в очите и душите на хората около себе си!